Определение № 2312 от 14.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3315/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 9968/09.04.2024 на Т. М. Й., Г. Р. Й. и О. Р. Й. за изменение на определение № 1225/18.03.2024 г. по настоящото дело в частта за разноските. Молителите искат от съда да отхвърли претенцията на другата страна за присъждане на разноски за касационното производство, евентуално правят възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Сочат, че в договорите за правна защита и съдействие са посочени само имената на ответниците, без ЕГН и без посочване на точния им адрес. В списъците по чл.80 ГПК било посочено, че хонорарите от 3000 лв. и 2000 лв. са с платен ДДС, а в самите договори за правна защита такова отбелязване липсвало. Не били представени данъчни фактури за платен ДДС. Възниквало съмнение какви хонорари реално са заплатени. Правният спор не бил с фактическа и правна сложност, затова посочените адвокатски възнаграждения били прекомерни. Ответниците Т. И. П. и Г. К. К. оспорват молбата. Считат, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано и не следва да се разглежда, тъй като е направено едва в производството по чл.248 ГПК. Евентуално поддържат доводи за неговата неоснователност, като се позовават на различните процесуални действия по събиране на доказателства, извършени в инстанциите по същество. Позовават се и на правната сложност на делото, която изисквала преценка на действието на нормативни актове в областта на строителството и градоустройството в рамките на повече от 50 години. Сочат също, че адвокатското дружество, което е поело защитата им, е регистрирано по ЗДДС, което означавало, че реалният хонорар за защита на двама души не трябвало да е по-нисък от 2280 лв., съгласно чл.7, вр. § 2а от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответникът К. Л. П. оспорва молбата.Прави аналогични възражения срещу нея. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото гр. д. № 3315/2023 г. е образувано по касационна жалба на Т. М. Й., Г. Р. Й. и О. Р. Й. срещу решение № 154 от 18.04.2023 г. по в. гр. д. № 70/2023 г. на Плевенския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1802/13.12.2022 г. по гр. д. № 122/2022 г. на Плевенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от тях против Т. И. П., Г. К. К., К. И. П. и К. Л. П. иск по чл.33, ал.2 ЗС за признаване право на изкупуване на недвижим имот в [населено място]. С определение № 1225/18.03.2024 г. по настоящото дело съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение и при този изход на делото е осъдил жалбоподателите да заплатят на ответницата следните разноски за касационното производство: на Т. И. П. и Г. К. К. – 2000 лв. по договор за правна защита и съдействие от 23.06.2023 г., а на К. И. П. – 3000 лв. по договор от 22.06.2023 г. Тъй като производството по чл.288 ГПК протича в закрито заседание и жалбоподателите /молители в настоящото производство/ не са получили копие от отговорите на касационната жалба и от доказателствата за платени от насрещната страна адвокатски възнаграждения, те не са могли да се запознаят с размерите на тези възнаграждения преди определението по чл.288 ГПК и затова не са могли преди постановяване на това определение да направят възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Възражението за прекомерност, направено с молбата по чл.248 ГПК, е своевременно и следва да бъде разгледано. Касационното производство е имало за предмет преценката дали са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, с което искът по чл.33, ал.2 ЗС е бил отхвърлен по причина, че със съдебна спогодба-делба от 6.12.1977 г. съсобствеността върху имота е прекратена и този договор не е нищожен поради обособяването на несамостоятелни дялове. Неоснователно е възражението на молителите за недължимост на разноските за адвокатски възнаграждения, направени от другата страна. В ГПК не са предвидени задължителни реквизити на договорите за правна защита и съдействие във връзка с присъждане на разноски по чл.78 ГПК. Не е предвидено в тези договори да се посочват ЕГН и адресите на клиентите. Достатъчно е да се посочат имената на страните, номерът на делото и уговореният и заплатен адвокатски хонорар с отбелязване на осъществения начин на плащане – в брой или по сметка. В настоящия случай тези реквизити са налице. Не се изисква също така представяне на данъчни фактури за платен ДДС, когато адвокатското възнаграждение включва този данък. Основателно е обаче възражението по чл.78, ал.5 ГПК. С оглед материалния интерес, който се определя от данъчната оценка на спорния имот в размер на 10486,70 лв, като се има предвид подадения мотивиран отговор на касационната жалба, който е един за всички ответници, както и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото, присъдените суми по двата договора за правна защита и съдействие следва да бъдат намалени на 1500 лв. Воден от изложеното и на основание чл.248 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,