Определение № 543 от 08.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 318/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от В. Л. Д., чрез адв. В. И. от АК- Кюстендил молба с вх. № 313903/06.11.2023 г., с която се иска отмяна на основание чл. 303 ал.1 т. 5 от ГПК на разпореждане № 67095/31.05.2023г., постановено по гр.д. № 24588/2023 г. по описа на Районен съд- София, потвърдено с определение № 9308/02.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 8140/2023 г. на Софийски градски съд, с което е върната исковата му молба, по предявен от него иск за отмяна на Заповед № ЧР-26-293/12.04.2023 г. на представляващия „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД” ЕАД за трудоустрояването му в изпълнение на Експертно решение № 90269 от заседание № 63/30.03.2023 г. на ТЕЛК, ІІ състав към МБАЛ „Р. Ангелова”АД [населено място]. Сочи се, че основанието за отмяна по чл. 303 ал.1 т. 5 от ГПК произтича от принцип в гражданския процес, според който на всяка страна следва да се осигури реална възможност да вземе участие при разглеждането на делото по предвидения в ГПК ред, за да може да защити интересите си. Твърди се, че макар и на етапа от производството да не е имало призоваване, участие и публично гледане на делото, чрез своето разпореждане, преграждащо развитието на производството, Районен съд- София се е произнесъл по казуса, като на молителя е била отнета възможността да защити правата си. Върховният касационен съд, състав на Трето г.о., след преценка на данните по делото, съобразно правомощията по чл.307, ал.1 ГПК, намира молбата за процесуално недопустима по следните съображения: В случая молбата е подадена срещу постановено от съда разпореждане за връщане на исковата молба, което е преграждащо развитието на производството. Съгласно приетото с т. 6 от Тълкувателно решение № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК, ВКС не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В случая производството по делото пред Районен съд- София не е било прекратено в хипотеза на отказ от иск от страна на В. Л. Д., а на основание чл.130, изр.1 ГПК- поради недопустимост на предявения иск, и съдебният акт не попада в кръга на актовете, които подлежат на отмяна по реда на глава XXIV ГПК. С влизането в сила на съдебния акт в случая, не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. При прекратителните определения /с изключение на тези по чл. 233 ГПК/ последният отново може да заяви с иск същото спорното право. Повторното предявяване на иска е нов юридически факт, с осъществяването на който се поражда процесуално правоотношение, което не е идентично със старото. С провеждане на проверката за допустимост на производството съдът не повтаря предходната проверка за процесуална допустимост, в резултат на която е било постановено предходното прекратяване на съдебното производство, а отново реализира служебно контрола за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството. Производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК е извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтича от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Този характер на производството обуславя приложимостта му не към всички актове на съдилищата, а само към определена категория съдебни актове - решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определения, имащи техните правните последици, към които единствено могат да се отнесат и предвидените основания за отмяна по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не може да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществува друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. По изложените съображения следва да се приеме, че атакуваното разпореждане не подлежи на отмяна, тъй като е изключено от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето г.о.