Определение № 7448 от 03.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6577/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от АПК. С определение № 1340 от 08.06.2026г., постановено по адм.д. № 726/2026г. Административен съд – София област, ХI ти състав, е отхвърлил на искането на „Биър Бастърдс“ ООД за спиране на незабавното изпълнение на решение № 390 от 30.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-296/2025г, в частта, с която е постановено прекратяване на установените нарушения по чл. по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Срещу постановеното определение е подадена частна жалба от „Биър Бастърдс“ ООД, ЕИК 204267967, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, 8000, [жк], [адрес], чрезпълномощника адв. А. Терзийска, преупълномощена от адвокатско дружество „Станков, Тодоров, Хинков и Спасов“. В същата се прави оплакване, че така постановеното определение на Административен съд – София област е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В частната жалба се излагат конкретни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното определение на Административен съд – София областк като неправилно и вместо него да постанови друго такова, с което да спре незабавното изпълнение на решение № 390 от 30.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-296/2025г, в частта, с която е постановено прекратяване на установените нарушения по чл. по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК, до приключване на съдебния спор с влязъл в сила съдебен акт. Ответната по частна жалба Комисия за защита на конкуренцията чрез своя процесуален представител ст.юрисконсулт М. Горанова взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като обсъди оплакванията в частната жалба и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.230 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София област е отхвърлил искането на „Биър Бастърдс“ ООД за спиране на незабавното изпълнение на решение № 390 от 30.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-296/2025г, в частта, с която е постановено прекратяване на установените нарушения по чл. по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК. Прието е, че искането за допустимо - насочено е срещу подлежащ на незабавно изпълнение съгласно чл. 66, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията индивидуален административен акт, по отношение на който съдебният контрол е допустим и не е налице забрана за спиране изпълнението по съдебен ред; заявено е от легитимирана страна адресат на разпоредителната част на акта, следователно с правен интерес от оспорването и жалбата срещу решението е депозирана в законоустановения срок. Решаващият съд е приел, че искането за спиране на незабавното изпълнение е неоснователно със следните аргументи: 1. Възпроизведена е нормата на чл.66,ал.1 ЗЗК, според която решенията на комисията, с които се забранява концентрация между предприятия или се постановява прекратяване на нарушението, включително чрез налагане на поведенчески и/или структурни мерки за възстановяване на конкуренцията или се постановява преустановяване на прилагането на нелоялни търговски практики по глава седма "б", подлежат на незабавно изпълнение. 2. Отбелязано е, че в конкретния случай с решение № 390 от 30.04.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка № КЗК-296/2025г. е 1) установено извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Биър Бастърдс“ ООД, с ЕИК 204267967, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [адрес] във връзка с рекламата на бира „Баси кефа“ и представянето на „Биър Бастърдс“ ООД като пивоварна и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на размер на 1 % от нетните приходи от продажби на „Биър Бастърдс“ ООД за финансовата 2025 г., равняващ се на 3 216,03 евро /т. 1 от решението/; 2) установено извършено нарушение по чл. 32, ал. 1 във вр. с чл. 33, ал. 1 от ЗЗК от страна на „Биър Бастърдс“ ООД, с ЕИК 204267967, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, [жк], [адрес] във връзка с рекламата на бира „Beer Bastards Need For Snow“ и е наложена имуществена санкция на това дружество в размер на размер на 0.5 % от нетните приходи от продажби на „Биър Бастърдс“ ООД за финансовата 2025 г., равняващ се на 1 608,01 евро /т. 2 от решението/; 3) Постановено е прекратяване на нарушението по т. 1 и т. 2 /т. 3 от решението/, като в т. 4 е посочено, че решението по т. 3 подлежи на незабавно изпълнение. 3. Направен е извод, че че незабавното изпълнение на оспореното решение по т. 3 е допуснато по силата на закона - чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, обосноваващ изпълнение на целите по чл. 60 от АПК, за постигане на които се прилага изключението от общото правило на чл. 166, ал. 1 от АПК. Цитирана е съответна съдебна практика на ВАС. Посочено е, че при тази законова уредба в тежест на жалбоподателя е да докаже, че за него е налице интерес, противопоставим на този обществен интерес, предпоставен от законодателя в чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, който по своята значимост да е способен да мотивира съда да спре предварителното изпълнение на оспореното решение по т. 3. Добавено е, че за да аргументира необходимост от спиране на незабавното изпълнение, жалбоподателят следва да докаже с допустими и достатъчно убедителни доказателствени средства, че от изпълнението за него ще последва значителна или трудно поправима вреда - арг. чл. 166, ал. 2 вр., ал. 4 АПК. Посочено е, че за да упражни съдът своето правомощие и да постанови спиране на законово допуснато предварително изпълнение, следва да установи настъпването на значителна или трудно поправима вреда, засягаща оспорващия, която по своята значимост да надхвърля законоустановения с нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК обществен интерес от незабавното изпълнение; в тази хипотеза именно жалбоподателят следва да докаже в какво се изразява вредата за него и вероятността от настъпването й. 4.Прието е, че в искането си за спиране на незабавното изпълнение страната не е представила никакви доказателства за настъпили вреди, като в този смисъл твърденията са общи и бланкетни и към тях не са представени никакви доказателства за настъпването на конкретни вреди, противопоставими на законовата разпоредба, предписваща незабавно изпълнение. Акцентирано е, че законодателят е упражнил своята преценка за значимост на охраняемото обществено благо в хипотезата на чл. 66 от ЗЗК, на което благо съдът не може да противопостави хипотетичен, необоснован и недоказан интерес. (В този смисъл Определение № 7818 от 13.07.2023 г. по адм. дело 6708/2023 по описа на ВАС). 5. В продължение са изложени мотиви, че при преценката си за наличие на законовите предпоставки за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, съдът не е длъжен да изследва обстоятелства във връзка с вероятната основателност на жалбата, тоест съдът не следва да се съобразява с последиците от едно уважаване на жалбата, тъй като на практика това означава да обсъжда евентуалните последици от настъпването на бъдещи несигурни събития и то такива, свързани със съществото на спора. Добавено е, че съдът не може в това акцесорно по своя характер производство по направеното от оспорващия искане за спиране на изпълнението, да обсъжда твърдения за незаконосъобразност на самото оспореното решение, тези доводи следва да бъдат преценени при разглеждането на спора по същество, защото тази преценка на този етап е недопустимо да бъде извършвана, тъй като това е въпрос по съществото на правния спор. 6. Посочено е, че предметът на исканото за спиране на предварителното изпълнение е различен и спрямо искането за спиране са относими други предпоставки.7. Цитирана е нормата на чл.166,ал.4 АПК, като е прието, че спирането по чл.166,ал.2 АПК може да е само въз основа на нови обстоятелства, каквито в конкретния случай не са представени. Направен е краен извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Определението на Административен съд София област е правилно и законосъобразно. В частната жалба на „Биър Бастърдс“ ООД, ЕИК 204267967, се поддържат оплаквания за неправилност на определението на административния съд поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 във вр. с чл.236 АПК. Излагат се доводи, че определението на първоинстанционния съд е бланкетно и не съдържа конкретна преценка на твърдените вреди, че незабавното изпълнение не засяга техническо премахване на отделни публикации, а засяга съшествен елемент от търговската идентичност на дружеството. На отделен ред се поддържат оплаквания, че необосновано съдът е отказал да отчете спецификата на пазара и реалната публична разпознаваемост на Beer Bastasds, както и неправилно е приел, че липсват нови обстоятелства. Навеждат се доводи, че определението фактически обезмисля ефективната съдебна защита, като в случая липсва надделяващ обществен интерес, който да оправдава незабавното изпълнение на решението. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл. 66, ал. 1 от ЗЗК/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране по жалби срещу административен акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес за предварително изпълнение. Или условията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се съдържат в чл. 166, ал. 2 от АПК и те са предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, при това основани на нови обстоятелства. В случая тези основания не са налице. В искането си до административния съд за спиране предварителното изпълнение на обжалвания административен акт (решението на КЗК) е заявил следните твърдени значителни и трудно поправими вреди – Вмешателство в текущото търговско поведение, публична комуникация и брандова идентичност на „Биър Бастърдс“ ООД като пивовар. По същество с т. 3 от диспозитива на решението на КЗК се прекратява установеното по т. 1 и т.2 от диспозитива нарушение, а именно: по т.1 установено по чл. 32,ал.1 във вр. с чл.33,ал.1 от ЗЗК от страна на „Биър Бастърдс“ ООД нарушение във връзка с реклама на бира „Баси кефа“ и представянето на „Биър Бастърдс“ ООД като пивоварна и по т.2 установено по чл. 32,ал.1 във вр. с чл.33,ал.1 от ЗЗК от страна на „Биър Бастърдс“ ООД нарушение във връзка с реклама на бира „Beer Bastards Need For Snow“. Несъмнено оспореното решение на КЗК причинява вреди на оспорващия, тъй като се забранява продължаване на представянето му по установения от КЗК начин. Тези вреди обаче не са по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от изпълнение на решение на КЗК от вида на процесното. И въпреки наличието на които, законодателят е допуснал предварителното изпълнение на такъв вид решения с нормата на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК - поради презумирано наличие на условията по чл. 60 от АПК. Преценено е, че тези условия имат приоритет пред вредите, които настъпват от такъв вид решения на КЗК. Постановеното предварително изпълнение е резултат от законовата норма на чл. 66, ал. 1 от ЗЗК, предвиждаща незабавно изпълнение на такъв вид решения. В случая за „Биър Бастърдс“ ООДвреди и пропуснати ползи несъмнено биха настъпили, но те са резултат на самото установено нарушение. Изложените в молбата за спиране вреди не са по-големи и по-значителни вреди от тези, които по принцип настъпват при решение като процесното. Противно на твърдяното, допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение в конкретната ситуация за възстановяване на конкуренцията, е съизмеримо с възможните вреди в резултат на установеното нарушение. А изпълнението на административния акт не ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От значение е също, че доказателствената тежест е за жалбоподателите. От изложените аргументи и представените доказателства не може да се направи извод, че е опровергана законовата презумпция за наличието на значим обществен интерес, охраняван от закона с нормативно допуснатото предварително изпълнение. Нито е установено накърняване на особено важен интерес на дружеството, който да може да се противопостави на значимите права, които законът охранява. В тази връзка следва да се посочи, че с искането си до административния съд жалбоподателят не е представил никакви конкретни доказателства за установяване на твърдените вреди. Както правилно е прието с обжалваното определение, в настоящото производство не могат да се обсъжда тези твърдения по съществото на спора - за незаконосъобразност на оспореното решение на КЗК. Същевременно така представените доказателства не доказват относимите към искането твърдения за настъпване на значими и трудно поправими вреди. Обстоятелствата, обуславящи хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от АПК, правилно са преценени от първоинстанционният съд. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила при условията на чл.221,ал.2 във вр. с чл.236 АПК. Водим от и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,