Определение № 11997 от 26.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9121/2025 г.

Производството е по чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от „АГРО-ХИТ 2020“ ЕООД, придподписана от адвокат П. Абровски, срещу определение № 1002 от 01.07.2025 г., постановено по адм. дело № 193/2025 г. по описа на Административен съд – Ямбол, с което е оставена без разглеждане жалбата на дружеството против мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по искане с peг. индекс 70-4403 от 25.02.2025 г. в Министерство на земеделието и храните, и производството по делото е прекратено. С частната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че е незаконосъобразно, грешно и постановено при несъобразяване с целите на закона и правото на ЕС. Обобщено жалбоподателят поддържа, че при постановяването му първоинстанционният съд не е направил разлика между двете различни административни процедури - процедурата по регистрация на правни основания по реда на чл.37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и процедурата по сключване на споразумения по реда на 37в от същия закон. Посочва, че съдът погрешно е приел и че страната не е претендирала разноски, за което се позовава на протокола от проведеното на 24.06.2025 г. съдебно заседание. Направено е искане за отмяна на определението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно за произнасяне по същество, при което ВАС да задължи министъра на земеделието и храните да предостави исканите административни актове. Претендират се разноски за производството пред административния съд и пред касационната инстанция. Ответникът – министърът на земеделието и храните не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на мълчалив отказ на министъра на земеделието и храните по искане с peг. индекс 70-4403 от 25.02.2025 г. на Министерство на земеделието и храните. С това искане „АГРО-ХИТ 2020“ ЕООД е заявило желание за извършване на проверка по посочените в искането фактически обстоятелства относно обективиран в Писмо № ПО-09-832-1 от 27.11.2024 г. на началника на Общинска служба „Земеделие“, гр. Болярово, отказ за предоставяне на индивидуалните административни актове, с които на дружеството е отказано да бъде признат за ползвател на имоти в землището на с. Стефан Караджово, община Болярово, с посочени идентификатори; отправено е искане за уведомяване относно резултатите от извършената проверка, както и за предоставяне на тези административни актове. Първостепенният съд е оставил без разглеждане подадената жалба като недопустима, поради липса на годен предмет на оспорване. За да постанови този резултат, съдът е анализирал съдържанието на разменената между страните кореспонденция, функциите на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ съгласно Устройствения правилник на Министерството на земеделието и харните /УПМЗХ/ и е приел, че министърът въобще не дължи произнасяне по подаденото искане, тъй като от данните по преписката се установява, че такива актове не са издавани, т.е. не съществуват в правния мир /писмо изх.№ ПО-09-832-1/27.11.2024 г. на Общинска служба по "Земеделие" Болярово/. Според решаващите изводи на съда, министърът на земеделието и храните не дължи произнасяне по искане за предоставяне на несъществуващ акт, съответно мълчалив отказ въобще не може да бъде формиран. Обжалваното определение е правилно. Във връзка с постъпилото от „АГРО-ХИТ 2020“ ЕООД искане, директорът на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ /Д ПОК/ е изпратил писмо с изх. № 70-4403 от 20.03.2025 г., в което подробно е разяснена приложимата нормативна уредба, касаеща процедурата по регистрирането на представените договори за наем, аренда или съвместна обработка на земята и последващата процедура по създаване на масиви за ползване на земеделски земи. Противно на твърденията на частния жалбоподател, в случая не се установява смесване на двете процедури – по чл. 37б и чл. 37в ЗСПП, тъй в цитираното писмо ясно са описани етапите, през които преминават производствата, включително са разгледани правомощията на съответната комисия за всяко землище на територията на общината, определена със заповед на директора на Областна дирекция „Земеделие“. Обосновано първостепенният съд е приел, че след като от наличната по делото кореспонденция /писмо изх.№ПО-09-832-1/27.11.2024г. на Общинска служба по „Земеделие“ Болярово, в което се цитира предходно писмо на директора на дирекция „ПОК“ относно резултатите от извършена проверка/ се установява, че индивидуалните административни актове, с които на „АГРО-ХИТ 2020“ ЕООД е отказано да бъде признат за ползвател на имоти с идентификатори 69208.7.25, 69208.8.5, 69208.2.3, 69208.2.4, 69208.7.6, 69208.16.12, 69208.18.71, 69208.17.4, 69208.8.18 в землището на с. Стефан Караджово, община Болярово, въобще не са били издавани, то в случая не е формиран мълчалив отказ. Според разпоредбата на чл. 37б, ал. 7 ЗСПЗЗ министърът на земеделието и храните утвърждава правила за регистрация на договорите за наем и за аренда на земеделска земя в общинските служби по земеделие. Самият частен жалбоподател посочва, че тези правила са обективирани като Приложение към Заповед РД46-353 от 26.07.2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите. Същите са публично достъпни на интернет страницата на министерството / https://www.mzh.government.bg/bg/politiki-i-programi/pozemleni-otnosheniya-i-komasaciya/. В забележка към Правилата е посочено, че според утвърдената съдебна практика по дела, образувани срещу откази на общинските служби по земеделие да регистрират представени договори за наем или аренда, регистрацията на представените по реда на чл.37б, ал.1 от ЗСПЗЗ договори представлява извършване софтуерен продукт на нормативно предписани действия от точно определен орган, поради което отказът да се извърши регистрацията представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.4 от АПК във връзка с § 8 от ПРЗ на АПК, който подлежи на контрол за законосъобразност по реда на чл. 145 и сл. от АПК“. При липса на издаден индивидуален административен акт, в който е обективиран отказ на компетентната ОСЗ, не може да се формира годен за оспорване мълчалив отказ на министъра да предостави акт, който не е бил постановяван. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че изводът на решаващия съд за липса на годен предмет на обжалване е правилен. Постановеното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци. Воден от горното и на основание чл. 236, във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение