Определение № 5455 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4475/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място], срещу Определение № 4496 от 14.04. 2026г., постановено по административно дело № 751/ 2026г. по описа на Административен съд– Варна (АС Варна). Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение, като иска неговата отмяна. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Административният съд е приел, че е сезиран с молба на С. П. С., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“– Затвора [населено място], с искане за отмяна на влязло в сила Решение № 956/ 03.02.2025г. по КАД № 1181/ 2024г. на Адм. съд- Бургас. Решаващият съд е посочил, че предвид постановеното от ВАС Определение № 9369/ 07.10.2025г. по адм. дело 9588/ 2025г., с което е оставено в сила Определение № 4517/ 19.05.2025г. по адм. дело № 2195/ 2023г. на Адм. съд- Бургас, с което са оставени без уважение исканията на ищеца за освобождаване от внасяне на държавна такса и за предоставяне на правна помощ по депозирана от него молба за отмяна на влязлото, същите подлежат на изпълнение от лицето. С Разпореждане № 3342/ 17.03.2026г. на С. е дадена последна възможност да отстрани нередовностите на подадената от него по реда на чл.237 и сл. от АПК молбата за отмяна, съобразно дадените в Определение № 4517/ 19.05.2025г. по адм. дело № 2195/ 2023г. на Адм. съд- Бургас указания, а именно: 1. Да посочи точно и мотивирано на кое от основанията по чл.239 от АПК претендира отмяна на влязлото в сила решение; и 2. Да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния административен съд държавна такса размер на 15.34 евро /30 лева/. Адм. съд е сметнал, че в посочения 7- дневен срок и към датата на настоящото закрито заседание, не са изпълнени дадените от съда указания по отстраняване нередовностите на молбата за отмяна. Предвид изложеното и съобразно препращащата разпоредба на чл.242, ал.1, изр.2 от АПК молбата за отмяна е върната на ищеца на основание чл.213а, ал.1 от АПК. Така постановеното определение е валидно, допустимо и ПРАВИЛНО. Сочените от частния жалбоподател основания за отмяната му не са налице. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за отмяна на определението, като неправилно. Съгласно чл. 213а, ал. 1 АПК съдията- докладчик в първоинстанционния съд извършва проверка на редовността на касационната /частната/ жалба или протеста, и ако не отговарят на изискванията на чл. 212 и 213, с разпореждане ги оставя без движение, като изпраща съобщение на оспорващия да отстрани нередовностите в 7- дневен срок от получаването му. Когато нередовностите не се отстранят в срок, първоинстанционният съд връща жалбата или протеста. По делото е безспорно обстоятелството, че указанията за изправяне на недостатъците на искането са съобщени надлежно на лицето. Същият не е изпълнил изискванията в указания срок и с това не е отстранил нередовностите. Доводите, които съставляват касационни отменителни основания подлежат на разглеждане единствено в редовната инстанционна проверка, осъществена по реда на чл. 208- чл. 228 от АПК. Тези доводи не подлежат на разглеждане в производството по отмяна, която е средство за защита срещу влезли в сила порочни съдебни актове. Отмяната на влязъл в сила съдебен акт, представлява извънреден и извънинстанционен способ за защита, който се осъществява само на конкретно и изчерпателно посочени със закона основания по чл. 239, т. 1- 6 АПК. Предвид характера на производството за отмяна на влезлите в сила съдебни актове, като извънреден способ за защита, в рамките на което се цели преодоляване на стабилитета на съдебното решение, основанията за отмяна, които АПК съдържа, са посочени с императивни правни норми, конкретно, лимитативно и изчерпателно. Това означава, че същите не могат да се тълкуват разширително, т.е. основания за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, които не са посочени сред изброените в чл.239 АПК, не могат да се разглеждат и обсъждат и не могат да послужат като предпоставка за отмяна на съдебния акт. Следва да се отбележи, че нито в сезиращото искане, нито впоследствие се сочат основанията по чл.239 от АПК. Това неизпълнение на указанията в срок е довело до невъзможност да бъде проведено съдебно производство. С оглед на горното искането правилно е оставено без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Предвид изложеното настоящата жалба се явява неоснователна, а обжалваното определение на адм. съд, като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2, във с вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,