Определение № 3641 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2603/2026 г.

Производството е по реда на чл. 236 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл. 176, ал. 1 АПК. Образувано по частна жалба на Т. И. К. и К. Д. К., чрез пълномощник, против определение № 14026/15.12.2025 г. по адм. д. № 2258/2024 г. на Административен съд – Варна, с което е оставена без разглеждане молбата им за допълване на постановено по делото решение и е прекратено производството по искането. В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при липса на мотиви и в нарушение на процесуалния закон, като се твърди, че едномесечният срок за подаване на молбата за допълване следва да тече от влизане в сила на решението след произнасяне на касационната инстанция, както и че в случая е налице и очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена без ограничение във времето. Ответникът Община Аксаково, чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Направено е искане за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на частния жалбоподател. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид изложеното в частната жалба и в отговора, като прецени данните по делото и извърши проверка на обжалваното определение, приема за установено следното: Първоинстанционният съд е приел, че молбата за допълване на решение № 12691/28.11.2024 г. по адм.дело № 2258 от 2024 г. на Административен съд – Варна е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 АПК, считано от връчването на решението на страните на 05.12.2024 г., поради което я е оставил без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил производството. Настоящият състав намира частната жалба за неоснователна. Съгласно чл. 176, ал. 1 АПК съдът постановява допълнително решение, когато не се е произнесъл по цялото оспорване, по искане на страна, предявено в едномесечен срок. Този срок е преклузивен и започва да тече от връчването на съдебния акт, когато той подлежи на обжалване. Обстоятелството, че решението е било предмет на касационно обжалване, не води до изместване началния момент на срока за подаване на молба за допълване. Законът не предвижда отлагане на този срок до влизане в сила на решението, а го обвързва с връчването му, именно с оглед своевременното отстраняване на евентуални пропуски в диспозитива. Неоснователни са доводите на жалбоподателите, че срокът следва да тече от датата на постановяване на касационното решение. Подобно тълкуване би обезсмислило преклузивния характер на срока и би довело до правна несигурност, тъй като възможността за допълване на решението би останала открита за неопределено време. Не може да бъде споделено и възражението, че е налице хипотеза на очевидна фактическа грешка. От съдържанието на искането се установява, че се цели допълване на решението с произнасяне по въпрос, който според страните не е бил разгледан, а не поправка на техническа неточност или несъответствие между формираната воля и нейното външно изразяване. Следователно правилно първоинстанционният съд е квалифицирал искането като такова по чл. 176 АПК, а не по реда на поправка на очевидна фактическа грешка, за която не е предвиден срок. При тези данни правилно е прието, че молбата за допълване, подадена на 09.12.2025 г., е депозирана след изтичане на едномесечния срок, изтекъл на 05.01.2025 г., поради което е процесуално недопустима. Като е достигнал до същия извод и е оставил молбата без разглеждане, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на евровата равностойност на 100 лева на основание чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от изложеното, Върховният административен съд, трето отделение