Определение № 18 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2/2021 г.

Производство по чл.278, във връзка с чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано по частна жалба на А. И. Д. чрез адвокат П. С. от АК-Б. срещу определение № 2385 от 27.10.2020 г. по ч.гр.д. № 3186/2020 г. на Апелативен съд С., с което се оставя без разглеждане частната й жалба вх.№ 2976/13.08.2020 г. срещу определение от 30.07.2020 г. по гр.д.№ 816/2020 г. на Окръжен съд Благоевград, с което е оставена без разглеждане нейната частна жалба против определение от 16.06.2020 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на Районен съд Разлог в частта, с която се обезсилва издадената заповед за незабавна защита от 15.06.2020 г. В частната жалба се твърди, че определението на апелативния съд е незаконосъобразно, тъй като обжалваното определение на окръжния съд е преграждащо, постановено възражение за неподсъдност и в противоречие с чл.118, ал.2, изр.2 ГПК, че извършените от ненадлежния съд действия запазват действието си. От К. С. Д. чрез адвокат Р. К. от АК-Б. е постъпил писмен отговор, в който оспорва доводите и процесуалната допустимост на подадената жалба, и претендира сторените разноски в производството. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, констатира че обжалваното определение на апелативния съд е преграждащо, тъй като с него се оставя без разглеждане частна жалба срещу определение на окръжен съд като въззивна инстанция. Частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирана страна и е редовна, но е неоснователна поради следните съображения: С определение от 16.06.2020 г. по гр.д. № 3186/2020 г., Районен съд Благоевград е уважил възражението на ответника по чл.119, ал.4 ГПК и е прекратил образуваното производство за защита от домашно насилие, като е изпратил делото по подсъдност на надлежния съд в гр. Разлог и обезсилил издадената заповед за незабавна защита от 15.06.2020 г. Окръжният съд Благоевград приема, че определението за прекратяване на делото поради неподсъдност в частта, с която се обезсилва заповедта за незабавна защита, не е преграждащо, поради което частната жалба е недопустима. С обжалваното определение от 27.10.2020 г. на Апелативен съд София се приема, че по аргумент от чл.274, ал.4 ГПК, във вр.с чл.17, ал.6 ЗЗДН, определението на окръжния съд не подлежи на касационен контрол, поради което също е оставил без разглеждане частната жалба. Определението на апелативния съд е неправилно. Когато въззивното производство за защита от домашно насилие приключва с произнасяне по същество, решението на окръжния съд не подлежи на обжалване, съгласно чл.17, ал.6 ЗЗДН. В случая, обаче, първоинстанционното производство е прекратено по възражение за неподсъдност в отговора на исковата молба, а делото е изпратено на надлежния съд, т.е. производството не приключва с решение по молбата за защита от домашно насилие, а апелативният съд осъществява контрол като втора, а не касационна инстанция по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Обратният извод не може да бъде споделен, тъй като е в противоречие с цитираната разпоредба - функционално компетентният съд да не може да упражни контрол за допустимост и редовност на съдебните актове на долустоящия съд в хипотезите на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК. Предвид гореизложеното, определението на апелативния съд следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на същия съд, който да се произнесе по същество дали определението на първоинстанционния съд е преграждащо и нарушена ли е разпоредбата на чл.118, ал.2, изр.2 ГПК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение