Определение № 149 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 86/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение08.05.2020 г.докладчик Ерик Василев

Диспозитив

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 646/04.02.2020 г., подадена от П. М. А. и Т. Б. И., двете чрез адвокат П. П. от АК-Варна, за изменение на определение № 38/27.01.2020 г. по ч.гр.д. № 86/2020 г. на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските, на основание чл.248 ГПК. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Мотиви

Производство по чл.248 ГПК. С молба вх. № 646/04.02.2020 г., П. М. А. и Т. Б. И., двете чрез адвокат П. П., са поискали от съда да измени определение № 38/27.01.2020 г. по ч. гр.д. № 86/2020 г. на ВКС, ІV г.о. в частта му за разноските, съгласно представен списък и договори за правна помощ и съдействие. Молбата за допълване на определението е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и има приложен списък по чл.80 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следното: Делото е било образувано по частна касационна жалба на Х. Ю. Х. срещу определение на Апелативен съд Варна, с което е потвърдил определение № 1281/23.04.2019 г. по гр.д. № 1/2019 г. на Окръжен съд Варна, за присъждане по реда на чл.248 ГПК, на разноските за адвокатско възнаграждение на двамата ответници, съгласно договор за правна защита и съдействие от 18.02.2019 г. в размер на общо 850 лева. С писмените отговори на подадената частна жалба, от двамата ответници са представени договори за правна защита и съдействие от 04.11.2019 г., в които е посочено, че договореното възнаграждение е по чл.38 ЗА. Както е изяснено в практиката на ВКС, правото на разноски е признато на страната по делото, която е постигнала желания за нея правен резултат при разглеждане на спора по същество, респ. при позитивен за нея резултат от обжалване на постановения съдебен акт, тъй като съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. За присъждането на разноски по чл.38, ал.2 ЗАдв., следва да бъде установено, че оказаната правна помощ е безплатна на някое от предвидените основания в чл.38, ал.1, т.2, т.3 ЗАдв. /материално затруднени лица; роднини, близки или на друг юрист/. В този смисъл, когато правната помощ се предоставя по чл.38 ЗАдв., посочването на правната норма не е достатъчно за присъждане на разноските, без да е изяснено коя хипотеза визират договарящите. В представените договори за правна помощ на адвокат П. П. се посочва, че договореното възнаграждение е по чл.38 ЗАдв. /за приподписване на писмен отговор на частната жалба и представителство пред ВКС/, но не е изяснено коя от хипотезите се твърди, че е налице, още повече, че между страните има подписан договор за правна помощ по делото, който изключва обстоятелствата по чл.38, ал.1, т.2, т.3 ЗАдв. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Цитирани разпоредби

8