Определение № 13413 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11338/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. П. Н. от гр. София, чрез адв. А. Кашъмов, срещу Определение № № 19708 от 11.10.2024 г., постановено по административно дело № 9091/2024 г. от Административен съд София- град/АССГ/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ да му бъде предоставен достъп до обществена информация по заявление с Вх. №40-168/02.08.2024 г. и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за неправилност на определението, като постановено при неправилно приложение на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. С разпореждане на съда препис от жалбата е изпратен на насрещната страна, която в определения 3-дневне срок не е депозиралата писмен отговор. Върховният административен съд/ВАС/, състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по подадено от Н. заявление за достъп до обществена информация с рег. № 40-168/02.08.2024 г. по описа на ВАС, с искане за предоставяне на информация за това колко позвънявания на служебния телефон на съдия Ч. са постъпили от лицето П.; колко позвънявания има обратно, от Ч. към П.; колко пъти съдия Г. Ч. се е срещал с Д. П. в сградата на ВАС; колко пъти съдия Г. Ч. се е срещал с Д. П. в сградата на НС; колко пъти подобни срещи са били провеждани другаде; къде точно; в почивни/работни дни; в какъв формат са били срещите – 1 на 1, 2 на 1, широк формат, присъствие на трети лица и т.н.; доколкото е възможно, да бъде посочено кои трети лица са присъствали на срещите и в какво качество; какви са били темите на разговор при всяка от тези срещи. Поискано е също предоставянето на стенографски протоколи, паметни записки и други – независимо от формата и наименованието на документа, които имат касателство към въпросните срещи или които по какъвто и да било начин обективират провеждането на тези срещи и резултатите от тях. Като предпочитана форма на достъп е поискано информацията да бъде предоставена на електронния адрес, от който е изпратено заявлението. Предмет на производство пред АССГ е бил мълчалив отказ по подаденото заявление. С обжалваното определение, за да остави без разглеждане жалбата против мълчаливия отказ за достъп до обществена информация и да прекрати производството по делото, първоинстанционният съд приема, че отговор на това заявление, до Н. Н. е изпратено по електронна поща на посочения от него адрес, а именно- Писмо с изх.№ 40-168-1/15.08.2024 г. на В. Л., упълномощено по ЗДОИ лице, с което жалбоподателят е уведомен, че търсената информация има характера на служебна обществена информация по см. на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, вр. чл.11 от ЗДОИ, като въз основа на справка в деловодните регистри на Върховния административен съд не е установено наличие на информация, представляваща протоколи, паметни записки и др. документи, в които да се обективират проведени срещи и разговори между председателя на ВАС и г-н Д. П., независимо от мястото на провеждането. С оглед това, на основание чл.33 от ЗДОИ заявителят е уведомен, че ВАС не разполага с търсената от него информация. АССГ е приел, че жалбата е недопустима поради липса на годен за оспорване административен акт, тъй като липсва формиран мълчалив отказ по см. на чл.58, ал.1 от АПК по заявлението на оспорващия, предвид изпратеното в срока по чл.28, ал.1 от ЗДОИ до заявителя посоченото по-горе писмо от 15.08.2024 г. Н. твърди, че това писмо не е получено на посочения от него имейл. Изпращането на писмото на друг имейл, вместо на посочения от Н. такъв, не представлява нарушение на съдопроизводствените правила, каквото твърдение се навежда в частната жалба. Надлежното съобщаване на писмото по подаденото заявление за достъп до обществена информация има значение единствено за извършване преценка срочността на обжалването. Първоинстанционният съд е посочил, че на съдебен контрол за законосъобразност в производството, развиващо се по реда на чл.145 и сл. АПК, вр. чл.40 от ЗДОИ, подлежи отказът за предоставяне на обществена информация. Нито един нормативен акт, уреждащ правомощията и статута на ВАС, респ. неговия председател, не вменява задължение за създаване и съхраняване на информация от вида на търсената от заявителя. Щом информацията не е създадена, тя не може да бъде предоставена, тъй като не съществува. Липсата на информация е липса на елемент от фактическия състав, който регламентира компетентността на органа и с оглед това за него не е налице задължение да се произнесе с индивидуален административен акт, с който да я предостави или да откаже предоставянето й. Тълкувайки разпоредбите на чл.37, ал.1 и чл.33 от ЗДОИ съдът е приел, че писмото от 15.08.2024 г. представлява именно акт по чл.33 от ЗДОИ, с който органът е уведомил заявителя, че не разполага с исканата информация, тъй като такава не е събирана, не е създавана и не е съхранявана. Актът по чл.33 ЗДОИ не представлява индивидуален административен акт, с него не се засягат права и законни интереси и не могат да произтекат неблагоприятни правни последици за адресата му, поради което и не подлежи на съдебен контрол. Определението е правилно. Въз основа на съдържанието на писмото АССГ е обосновал правилен извод, че в случая оспореното писмо не обективира изричен отказ да се предостави исканата информация по смисъла на чл. 37 от ЗДОИ, а заявителят е уведомен, че органът не разполага с исканата информация. Същевременно, както правилно е прието от първоинстанционния съд в писмото липсва посочено, което и да е от основанията по чл. 37 от ЗДОИ за отказ за предоставяне на исканата информация. При тази фактическа обстановка в обжалваното определение правилно е прието, че в случая се касае до уведомително писмо с характера и белезите, посочени в чл. 33 от ЗДОИ. Писмо с рег. №40-168-1/15.08.2024 г. не представлява изричен отказ по подаденото от Н. заявление. Съгласно т.27.1 от Вътрешните правила за предоставяне на достъп до обществена информация във ВАС/Вътрешните правила/ основание за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация е налице при следните хипотези: а) когато исканата информация е класифицирана информация или друга защитена тайна в случаите, предвидени със закон; б) когато исканата обществена информация е свързана с оперативната подготовка на актове на ВАС и няма самостоятелно значение (мнения и препоръки, изготвени от съдия или за становища и консултации) – до изтичането на 2 (две) години от създаването на такава информация; в) когато исканата обществена информация съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори, водени от ВАС или от негово име, както и сведения, свързани с тях, и информацията е подготвена от администрацията на ВАС – до изтичането на 2 години от създаването на такава информация; г) когато достъпът засяга интересите на трето лице и то изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес; д) когато исканата обществена информация е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца; е) при незаплащане на определените разходи за предоставянето на достъп до исканата обществена информация от страна на заявителя; ж) при неявяване на заявителя в определения от закона 30 дневен срок от датата на получаване на решението за достъп до обществена информация, за получаване на поисканата информация. Според т.27.2 от Вътрешните правила в случаите по т.27.1. се предоставя частичен достъп само до онази част от информацията, достъпът до която не е ограничен. Поставените от Н. въпроси не касаят предоставяне на достъп до обществена информация, която да попада в някоя от посочените в т.27.1 хипотези, при които би бил формиран мълчалив/изричен отказ. Следва да се подчертае, че след като органът няма задължение да съставя и съхранява такава информация, изготвеното по подаденото заявление писмо от 15.08.2024 г., с което Н. е уведомен, че не е налична исканата информация, не носи белезите на индивидуален административен акт - изричен отказ по чл.28, ал.2 от ЗДОИ, който да подлежи на съдебен контрол. При така установеното настоящият касационен състав намира, че обжалваното определение е постановено при правилно приложение на материалния закон. Предвид изложеното настоящият състав намира, че формулираните от частния жалбоподател доводи за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. При извършената проверка от съда с оглед на посочените доводи не се констатираха допуснати такива нарушения. Предвид изложеното, настоящият касационен състав приема, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение