Определение № 9600 от 06.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9375/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба от М. Д. Д., подадена чрез процесуален представител, против Определение № 24108/16.06.2026 г., постановено по адм. дело № 5756/2026 г. по описа на Административен съд София-град, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на Столична община да изпълни Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г. и срещу АУЗД № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г., издаден от орган по приходите в отдел Общински приходи - Слатина, в Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Частният жалбоподател поддържа, че е налице мълчалив отказ на Столична община да изпълни Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община, както и че с уточнителна молба е поискал отмяна на АУЗД № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г. на орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, в Дирекция „Общински приходи“ при Столична община Иска отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба – Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира частната жалба за допустима- срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, от страна по делото, за която той е неблагоприятен и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по жалба на М. Д. Д. против мълчалив отказ на Столична община да изпълни Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община. С Разпореждане № 20802/27.05.2026 г. съдът е оставил жалбата без движение, като е указал на жалбоподателя да уточни предмета на оспорване чрез посочване на конкретен акт, действие или бездействие, чиято отмяна се търси. В изпълнение на дадените указания с молба от 12.06.2026 г. жалбоподателят е уточнил, че предмет на оспорване е мълчалив отказ на Столична община да изпълни Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община, с което е отменен издаденият спрямо него АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, като едновременно с това е поискал от съда да отмени и АУЗД № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г., издаден от орган по приходите в отдел „Общински проходи – Слатина“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община. От представената административна преписка първоинстанционният съд е установил, че с Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община е отменен АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК с рег. № 7221003972-1/30.07.2025 г., като административната преписка е върната на началника на отдел „Общински приходи – Слатина“ за определяне на друг орган по приходите, който да образува, проведе и приключи ново производство по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Съдът е установил, че в изпълнение на това решение е образувано ново административно производство, за което М. Д. е уведомен с писмо рег. № СОА25-ГР94-6113/23.10.2025 г., като производството е приключило с издаването на АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г. на орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община. При тези фактически установявания АССГ е приел, че не е налице твърденият мълчалив отказ на Столична община да изпълни Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г., тъй като след постановяването му е образувано ново административно производство, приключило с издаването на нов АУЗД, поради което административният орган се е произнесъл изрично. По отношение на заявеното с уточнителната молба искане за отмяна на АУЗД № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г. на орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община, съдът е установил, че същият е бил обжалван по административен ред и е отменен с Решение № СФД26-РД28-42/27.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община. От това първоинстанционният съд е извел извод, че за жалбоподателя липсва правен интерес от оспорването на вече отменения АУЗД. По тези съображения АССГ е приел, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 АПК, оставил е жалбата без разглеждане като процесуално недопустима и е прекратил производството по адм. дело № 5756/2026 г. Определението на Административен съд София-град е правилно като краен резултат. Не може да бъде споделен обаче изводът на първоинстанционния съд, че по отношение на заявеното оспорване са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Същественото в случая е, че при установените по делото факти липсва годен предмет на съдебно оспорване. На първо място, по отношение на заявения мълчалив отказ на Столична община да изпълни Решение № СФД25-РД28-377/15.09.2025 г. на Директор на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, от данните по административната преписка е видно, че такъв отказ не е формиран. С посоченото решение АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК с рег. № 7221003972-1/30.07.2025 г. е отменен, като преписката е върната на началника на отдел „Общински приходи – Слатина“ за определяне на друг орган по приходите, за провеждане на ново производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Именно в изпълнение на дадените с решението указания е образувано ново административно производство, за което жалбоподателят е уведомен с писмо рег. № СОА25-ГР94-6113/23.10.2025 г., като същото е приключило с издаването на АУЗД № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г. на орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община. При това положение не е налице непроизнасяне на административния орган, което да обоснове наличие на твърдения от частния жалбоподател мълчалив отказ. Напротив, административният орган е предприел действията, за които преписката му е върната, и е приключил образуваното административно производство с изричен административен акт. Поради това заявеният като предмет на оспорване мълчалив отказ не съществува и не представлява годен предмет на съдебен контрол. На следващо място, такъв предмет не е налице и по отношение заявеното оспорване на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г. на орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община, чиято отмяна жалбоподателят е поискал с уточнителната молба от 12.06.2026 г. Не се спори, че този акт е бил оспорен по административен ред, в резултат на което с Решение № СФД26-РД28-42/27.02.2026 г. на Директора на Дирекция „Общински приходи“ при Столична община е отменен, а административната преписка е върната за образуване, провеждане и приключване на ново производство по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. След като АУЗД № СОА25-ГР94-6113/7/14.11.2025 г. на орган по приходите в отдел „Общински приходи – Слатина“, Дирекция „Общински приходи“ при Столична Община е отменен по административен ред, същият вече не съществува в правния мир и не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол по искане за неговата отмяна. Съдебното оспорване предполага наличието на административен акт, спрямо който съдът да упражни контрол за законосъобразност. В случая към момента на сезиране на съда такъв акт не е налице. Или и по отношение на двата посочени от жалбоподателя предмета на търсената защита липсва годен предмет на съдебно оспорване – в първия случай поради липсата на формиран мълчалив отказ, а във втория – поради предходната отмяна на АУЗД по административен ред. При тези съображения изводът на първоинстанционния съд за недопустимост на оспорването е правилен като краен резултат. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от поддържаните с частната жалба пороци - отменителни основания, поради което и следва да бъде оставено в сила. На основание на горното и на основание чл. 236 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,