Определение № 2603 от 22.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1580/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. А. А. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 260168/08.02.2021г. по в. гр. д. № 2868/2020г. на Пловдивския oкръжен съд, с което след като е отменено изцяло решение № 22/10.01.2020г. по гр. д. № 2749/2017г. на Асеновградския районен съд, е уважен предявеният от М. Й. Д. /починала в хода на делото и заместена от наследниците по закон А. И. Д. и М. И. Д./ срещу Н. А. А. иск с правно основание чл. 227, ал. 1, б. "в" ЗЗД, като е отменено дарението, извършено с нотариален акт № 24, том І, дело № 24/ 2013 г. по описа на нотариус К. Б. с район на действие РС Асеновград, до размера на прехвърлените от М. Й. Д. на Н. А. А. 1/2 ид. ч. от следните недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица] вх... ет... ап..., намиращ се в сграда ..., разположена в поземлен имот № ..., предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56,32 кв.м., прилежащи части: изба № 2 – 7,74 кв.м. и 2,935 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ..., ..., под обекта ..., ..., над обекта: ..., ... и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ... по КККР на [населено място], адрес: [населено място], [улица] вх... ет... гараж ..., намиращ се в сграда .., разположена в поземлен имот № ..., предназначение на самостоятелния обект: гараж в сграда, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 25,38 кв.м., прилежащи части: 1,317 % ид.ч. от общите части на сградата, ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж ..., под обекта няма, над обекта: ..., поради отказ на надарената Н. А. А. да даде издръжка на дарителката М. Й. Д., от която последната се нуждае. Изложените в молбата по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК твърдения са за наличие на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които са от съществено значение за делото, но не са могли да бъдат известни на страната при решаване на спора. Излагат се съображения, че братът на молителката И. Д. бил получил като обезщетение за отчужден имот собственост на техния баща апартамент - жилище № ..., находящо се на 2-ри етаж в жилищна сграда блок ..., вход ..., построен върху държавна земя, кв. 175, на [улица] в [населено място]. Твърди се, че тези обстоятелства се установяват от нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ №189, том ..., нот.д. № .../...г. на нотариус при Асеновградския районен съд и заповед №222/23.02.1984г. на председателя на ОНС-Пловдив, за съществуването на които молителката разбрала при извършена от нейната дъщеря справка на 11.10.2024 г. в Службата по вписванията – [населено място]. Поддържа се, че извършеното имуществено облагодетелстване в полза на брата на молителката, което по време значително предхождало дарението от 2013г., налагало ищцата М. Д. да се обърне за недостигащата й издръжка най-напред към нейния син И. Д. и едва след това същата би могла да атакува извършеното в полза на молителката /нейна дъщеря/ дарение. Твърди се, че ако тези обстоятелства са били известни, съществено биха променили изводите на решаващия съдебен състав, поради което се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил отговор на молбата за отмяна от А. И. Д. и М. И. Д., в който се излагат съображения за нейната неоснователност. Върховният касационен съд счита, че молбата следва да се остави без разглеждане, тъй като се твърдят новооткрити обстоятелства, които обаче са ирелевантни и нямат никакво значение за делото по чл. 227 ЗЗД. Представена е заповед за отчуждаване и за обезщетение по чл. 95 и чл. 98 ЗТСУ, която не касае М. Д.. Със заповедта се отчуждава имот индивидуална собственост на А. Д. и с нея той се обезщетява с два апартамента, един за него и един за сина му И. Д.. Делото, чията отмяна се иска, е за отмяна на дарение, извършено от М. Д. на Н. А. и е видно, че представената заповед по чл. 98 ЗТСУ е без значение за делото, тя не поражда права на М. Д. да иска издръжка от И. Д., поради което не е необходимо съдът да насрочва делото, за да приеме за установено, че от А. Д. е отчужден имот индивидуална собственост и той е получил като обезщетение два апартамента- един за него и един за сина му. Освен това в молбата се твърди, че М. Д. трябвало да иска издръжка първо от И. Д., а такова изискване не съществува никъде в закона. Съгласно т.р. 1/13 на ОСГК моралното задължение за издръжка се трансформира в правно при наличие на предпоставките в чл. 227, ал.1, б.“в“ ЗЗД. Не съществува правна норма, която да поставя под допълнително условие патестативното право да се иска отмяна на дарение. Освен това във въззивното решение е приет за релевантен период за недаване на издръжка от 22.02.2017г. до 19.01.21г., а И. Д. е починал на 03.04.20г., т.е. според молителката Н. А., майка й М. Д. следвало да иска издръжка от починалия И. Д., а както е видно установяването на такова обстоятелство няма никакво значение за делото по чл. 227 ЗЗД. С оглед изхода на спора в полза на А. И. Д. и М. И. Д. следва да се присъдят разноски в размер на 600лв., представляващи платен адвокатски хонорар. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО