Определение № 5871 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2025 г.

Производството е по реда на на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на П. А. В. (жалбата, подписана саморъчно от подателя е на л. 14-16 от делото) с искане за прогласяване нищожност на заповед № РД-02-15-146/06.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта, в която, на основание чл. 135, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е спряно прилагането на общия устройствен план (ОУП) на община Царево, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на същия административен орган. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: С обжалваната заповед № РД-02-15-146/06.10.2023 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството е разрешено да се изработи проект за изменение на ОУП на община Царево и екологична оценка към него и на основание чл. 124б, ал. 1 ЗУТ е одобрено заданието за изработване на проект на изменение на ОУП на същата община. Заповедта е издадена на основание чл. 19, ал. 2 ЗУЧК, чл. 135, ал. 5 във връзка с чл. 134, ал.1, т. 1 ЗУТ и чл. 124, ал. 2 и ал. 3 ЗУТ по служебно нареждане на министъра на регионалното развитие и благоустройството с оглед настъпили съществени промени в обществено– икономическите и устройствени условия, при които е бил съставен планът. В разпоредителната част на административния акт е посочено също, че на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ издадената заповед спира прилагането на действащия ОУП, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. При тези факти настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е недопустима. Предмет на оспорване е заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, издадена на основание чл. 124, ал. 2 ЗУТ. Тази заповед не подлежи на съдебен контрол съгласно изричния текст на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ, поради което жалбата следва да се остави без разглеждане съгласно чл. 159, т. 1 АПК. Административният акт е оспорен в частта, в която е посочено, че на основание чл. 135, ал. 6 ЗУТ издадената заповед спира прилагането на действащия ОУП, одобрен със заповед № РД-02-14-776/13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Независимо, че е обективирано в разпоредителната част на акта, това волеизявление на органа не е с властнически характер и не засяга непосредствено права и интереси на граждани и организации. Спирането на прилагането на действащия ОУП настъпва по силата на чл. 135, ал. 6 ЗУТ, който предвижда, че заповедите по ал. 3 и 5, с които се допуска да се изработи проект за изменение на плана, спират прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят. Следователно спирането на прилагането на действащите устройствени планове настъпва по силата на закона, а не по волята на административния орган. Ето защо липсва подлежащ на оспорване административен акт в тази част и подадената жалба е недопустима в хипотезата на чл. 159, т. 1 АПК. Освен това спирането на прилагането на действащите устройствени планове съгласно чл. 135, ал. 6 ЗУТ има значение при преценката на активната легитимация на лицата, оспорващи административен акт, с който се разрешава да се изработи проект за изменение на устройствен план, а в случая заповедта на министъра на регионалното развитие и благоустройството не подлежи на оспорване съгласно изричната разпоредба на чл. 124б, ал. 4 ЗУТ. Поради изложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, жалбата на П. В. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. По тези съображения Върховният административен съд, състав на второ отделение,