Определение № 198 от 20.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 644/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по съвместна частна жалба, подадена от Б. Г. Трантина и Н. И. Т., двамата от гр. Якоруда, чрез процесуалния им пълномощник, срещу определение № 4007 от 03.12.2019 г. по ч.гр.д. № 5876/2019 г. по описа на Апелативен съд – София, с което е оставена без разглеждане като недопустима частна жалба на настоящите жалбоподатели срещу определение № 3880 от 28.08.2019 г. по т.д. № 145/2018 г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, ГО, 10 -ти състав, с което на страните е обявен проектът за доклад по делото, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, дал е указания за заверка на доказателства, допуснал е представени писмени доказателства и е оставил без уважение искания за откриване на производства по чл. 193 ГПК за оспорване на писмени доказателства и за изискване на дела. В частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че в настоящия случай съдът незаконосъобразно е отказал събиране на исканите от ответниците доказателства, което е бил длъжен да стори и служебно. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт. Против частната жалба е постъпил писмен отговор от „ОТП Ф. България“ ЕАД, с ЕИК[ЕИК], гр. София, чрез процесуалния му пълномощник, в който се изразява становище за нейната нередовност, както и за неоснователността й по съображения, че постановеното определение на първоинстанционния съд не осуетява по-нататъшното развитие на производството и не води до неговия край, а законът не предвижда самостоятелна обжалваемост на произнасянията на съда по доказателствата, поради което това определение не подлежи на самостоятелен контрол и въззивният съд правилно е оставил частната жалба срещу него без разглеждане. Съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид материалите по делото и становищата на страните, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: За да постанови обжалваното определение, съставът на Апелативен съд – София е приел, че частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Изложени са съображения, че определението, с което Окръжен съд – Благоевград се е произнесъл по реда на чл. 374 ГПК във вр. чл. 140, ал. 3 ГПК и чл. 146 ГПК, не е от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове, доколкото не е преграждащо по-нататъшното развитие на производството, нито самостоятелното му обжалване е изрично предвидено от закона. Посочено е, че инстанционен контрол върху обективираните в определението процесуални действия на съда по изготвяне на доклада, допускане и събиране на доказателствата се осъществява само инцидентно – в рамките на въззивното производство. Определението е правилно. Определението по доклада, допускане и събиране на доказателствата, което с оглед неговата цел и характер е свързано с движението на делото и подготвя постановяването на крайния съдебен акт по възникналия правен спор, не прегражда, временно или окончателно, развитието на производството, поради което не попада в категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, подлежащи на самостоятелен инстанционен контрол. Не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в процесуалната уредба, съдържаща се в раздел ІІІ на гл. ХІІІ и в гл. XXXII ГПК, регламентираща разглеждането на делата, законодателят не е предвидил самостоятелно обжалване на това определение. Следователно, доколкото извършваните от решаващия съд по реда на чл. 374 ГПК във вр. с чл. 140 и сл. ГПК процесуални действия са насочени към подготовката на делото за постановяване на решение по същество на възникналия между страните правен спор, то по отношение на същите се осъществява инстанционен контрол за законосъобразност всякога по повод обжалването на крайния съдебен акт, чиято правилност те обуславят. Обстоятелството, че постановеното от ОС – Благоевград определение е необжалваемо изключва наличието на надлежно възникнало процесуално право на жалба - абсолютна процесуална предпоставка от категорията на положителните, за които съдът следи служебно, поради което подадената частна жалба се явява процесуално недопустима. Останалите оплаквания в частната жалба са неотносими към предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, обжалваното определение, като правилно, следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на второ отделение