Определение № 382 от 09.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1563/2018 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. О. Б. срещу определение на Софийския апелативен съд, 8 граждански състав, постановено на 16 март 2018 г. по в.гр.д.№ 5494/2017 г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ по реда на чл.94 ГПК, изразяваща се в безплатна адвокатска защита за осъществяване на процесуално представителство пред въззивната инстанция. В частната жалба се поддържа, че определението на САС е неправилно. Претендира се отмяната му и предоставяне на правна помощ на основание чл.95 ГПК. При преценка на допустимостта и основателността на частната жалба настоящият съдебен състав съобрази следното: Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу определение на Софийския АС, с което се отказва правна помощ, подлежащо на обжалване съгласно нормата на чл.95 ал.5 ГПК, нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима. За да остави без уважение молбата за предоставяне на безплатна правна помощ за осъществяване процесуално представителство пред въззивната инстанция, Софийският апелативен съд е приел, че поисканата правна помощ не би била оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на въззивника. Предметът на исковото производство е вземане за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, спорът е изключително от правно естество и не налага извършване на допълнителни процесуални действия, във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение и в тоя смисъл предоставянето на поисканата правна помощ не е оправдано съгласно чл.24 т.1 от Закона за правната помощ. Преценката на съда за безполезност на поисканата от него след подаване на жалбата правна помощ е съобразена с особеностите на релевираните своевременно с отговора на исковата молба правни доводи за частично погасяване на процесния дълг – чрез плащания и по давност, както с обстоятелството, че в първоинстанционното производство ответникът се представлява от адвокат и събирането на доказателства е осъществено с негово участие. Предвид ограничения предмет на въззивното производство от посоченото в жалбата и забраната на чл.266 ГПК за релевиране на нови факти и доказателства Софийският апелативен съд обосновано е приел, че защитата от адвокат след подаване на въззивната жалба би била без реални последици за въззивника, поради което не е обсъждал наличието на предпоставките на чл.23 ал.2 за предоставяне на правна помощ. Представената с искането на Б. О. декларация за материално и гражданско състояние от 8 март 2018 г. е некоректно попълнена, липсват данни за доходите на съпругата на молителя. Предвид изложеното следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.