Определение № 601 от 12.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 152/2024 г.

Производството е по реда на чл.307 от ГПК. Образувано е по молба вх.№260389/20.10.2023г. от В. Г. Н., чрез адвокат К. Б., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 7 ГПК, на влязлото в сила решение № 124/02.06.2016г. по в.гр. д. №7/2015 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което след частична отмяна на решение №120/03.05.2012г. по г.д.№259/2007г. на Окръжен съд – Велико Търново, са уважени предявените исковете по чл. 28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.) и от молителя са отнети в полза на държавата подробно посочените в решението недвижими имоти, леки автомобили и парични средства. Молителят обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че с окончателно решение от 18.07.2023г. по делото „Н. срещу България“ (жалба № 78684/17), Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е констатирал нарушение на правата на молителя по чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС), като се е позовал пряко на констатациите в решение по делото „Т. и други срещу България“ от 13.07.2021 г. Сочи, че решението е постановено от Комитет на ЕСПЧ и на основание чл. 28, § 2 от Конвенцията е окончателно, считано от 18.07.2023 г., откогато е започнал да тече и 6-месечният срок по чл. 305, ал. 2 ГПК. Претендира отмяна на влязлото в сила решение и делото да бъде върнато за ново разглеждане при съобразяване на правните стандарти на ЕСПЧ в решението от 13.07.2021г. по дело „Т. и други срещу България“ (жалба №50705/2011г и шест други). Ответникът по молбата Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество (с предишно наименование Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ), правоприемник на ищеца в исковото производство – Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност (КУИППД)) с писмен отговор, чрез процесуален представител Д. Д., оспорва молбата. Не е постъпил писмен отговор от представител на Прокуратурата на Република България. Съставът на Върховния касационен съд намира, че решението по делото „Н. срещу България“ (жалба № 78684/17) на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), на което се позовава молителя, е влязло в сила на 18.07.2023г., поради което молбата, въз основа на която е образувано производството е подадена в предвидения в нормата на чл. 305, ал. 2 ГПК шестмесечен преклузивен срок (на 20.10.2023 г.) Молбата изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, като съдържа изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 7 от ГПК. Същата е вписана в съответната служба по вписванията, а молителят е освободен от внасяне на държавна такса за производството (с определение № 260016/24.10.2023 г. по гр. д. № 259/2007 г. на Окръжен съд – Габрово), поради което е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът