Решение № 5552 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10177/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. oт Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Г. Х., срещу Решение № 1643/31.07.2025г., постановено по адм.дело № 276/2025г. по описа на Административен съд – гр.Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й срещу Решение № 2153-08-95/11.03.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата на оспорващата срещу Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823516/20.01.2025 г. и Задължителни предписания № ЗД-1-08-01823572/20.01.2025 г. на инспектор по осигуряването в ТП на НОИ - Кърджали. В касационната жалба се излагат съображения, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено, ведно със законните последици. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ - Кърджали, действащ чрез пълномощника си, в писмен отговор изразява становище за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението на Административен съд – Кърджали, като правилно и законосъобразно. Претендира и присъждане на разноските по делото пред касационната инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение на Административен съд – Кърджали, като предлага то да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. С процесните задължителни предписания, на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО е наредено на самоосигуряващото се лице - земеделски производител Г. Х., да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО, за периода: 05.11.2018г.-31.12.2021 г. с вид осигурен 13, декларация, обр.№ 1 и за периода: 01.01.2022 г. до 16.05.2023 г. с вид осигурен 13, декларация, обр.№ 1, тъй като същата реално не е осъществявала дейност като земеделски стопанин и съответно не се е породило осигурително правоотношение и произтичащите от него права на осигуряване по реда на КСО. Директорът на ТП на НОИ - Кърджали е отхвърлил жалбата на Г. Х. против задължителните предписания от 20.01.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ - Кърджали, като е възприел мотивите на органа, който ги е издал и е осъществил проверката по случая - инспектор по осигуряването. За да отхвърли жалбата на Г. Х. срещу Решение № 2153-08-95/11.03.2025 г. на директор на ТП на НОИ – Кърджали, Административен съд -Кърджали е обосновал решаващ извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт. Приел е, че той е издаден от компетентен орган съгласно чл.117, ал.1, т.3 от КСО, в изискуемата форма, при изложени фактически и правни основания, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е в съответствие с материалния закон и неговата цел. По основният спорен между страните въпрос дали Г. Х. има качеството на осигурено лице по смисъла на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, съдът е посочил, че същата не е ангажирала убедителни доказателства за това, че действително е извършвала дейност като земеделски стопанин, съответно че попада в кръга на лицата по смисъла на цитираната разпоредба. Административният орган е изложил в пълнота фактите за лицето, които изцяло се подкрепят от представената административна преписка. Като правилен е приет изводът на органите по осигуряване, че Г. Х. реално не е осъществявала дейност като земеделски стопанин, тъй като не е произвеждала животинска и/или растителна продукция, предназначена за продажба, поради което не попада в обхвата на § 1, ал. 1, т. 5 КСО, което обуславя законосъобразно процедиране по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО. Атакуваното пред настоящата инстанция съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Същото не страда и от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е извършил проверка за законосъобразността на процесното решение на ръководителя на ТП на НОИ съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като решението на съда има изискуемото съдържание по чл. 172а от същия кодекс. Съдът е събрал и коментирал относимите към правния спор доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното му решаване, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилен краен правен извод. Проверяваният съдебен акт се основава на задълбочена преценка на събрания доказателствен материал, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими възражения. В хода на производството пред първостепенния съд са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на задължителните предписания и на потвърдилия ги административен акт, и дадената от инспектор по осигуряването и от директора на ТП на НОИ правна квалификация на установеното при проверката. Установените по делото факти не се отклоняват от обективната действителност, а формираното вътрешно убеждение на съда не е в нарушение на правилата на формалната и правната логика. Мотивиран е материално законосъобразен извод, че през процесния период Г. Х. не е имала качеството на самоосигуряващо се лице. Безспорно е установено, че същата не е произвеждала продукция предназначена за продажба, а за лични нужди, предвид което не отговаря на визираната в § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО, с именно: „Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред. Това е и материалноправното основание за заличаване на данните, подадени по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Легалната дефиниция на понятието „регистриран земеделски стопанин“ в § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО изисква, освен, че лицето трябва да е регистрирано по съответния ред, същото следва и да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за държавното обществено осигуряване. В случая не е възникнало основание за осигуряване за Г. Х., а именно защото преди настъпването на осигурителното събитие не е полагала труд за производство на земеделска продукция, предназначена за продажба. Посоченото я дисквалифицира като лице по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, води до липсата на основание за осигуряване в това й качество и обуславя наличието на материалноправните предпоставки за издаването на процесните задължителни предписания на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Освен това, както правилно е установил първоинстанционният съд, относно отглеждането на птици-11 бр. кокошки, в т.ч. кокошки-носачки, не е регистриран в ОДБХ животновъден обект съгласно изискванията на чл.137 от ЗВМД, а съгласно § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО "Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители" са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред, поради което кумулативните предпоставки не са налице. Също и по отношение на регистрацията като земеделски производител със засети основни култури „картофи“ на площ от 0.0500 ха ( 18.06.2021 г.), не са ангажирани доказателства по делото, че по отношение на Г. Х. има издадени удостоверения за регистрация по Закона за храните, както липсва и вписване в Националния електронен регистър за бизнесоператорите по Закона за храните и същата не фигурира в базата данни за търговия на пресни плодове и зеленчуци. Изложеното обуславя материалната законосъобразност на нареденото от контролен орган на ТП на НОИ заличаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. При осъщественият административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО ръководителят на съответното ТП на НОИ също е постановил законосъобразно решение, като е анализирал коректно установените факти и е съобразил относимите материалноправни разпоредби. Доводите в касационната жалба за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, не намират опора в данните по делото. В случая контролният административен орган правилно е приложил относимите към казуса норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ - Кърджали също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при липса на касационни основания за неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, основателно се явява искането на ответника по касация, представляван пред настоящата инстанция от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред ВАС. На основание чл. 143, ал. 3 във връзка с чл. 228 от АПК, и в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за юрисконсултско възнаграждение за осъществена защита пред касационната инстанция, реализирана от надлежно упълномощен юрисконсулт, следва да бъде присъдена сума в размер на 110 евро, платима от Г. Х.. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение