Определение № 93 от 21.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1009/2016 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молби вх.№.4158/15.01.15г. и вх.№.4159/15.01.15 на И. П. И. и М. Г. И. за отмяна на влязло в сила решение №.17469/16.10.14 по ч.г.д.№.11598/14 на СГС, ІV Вс. – с което жалбите на молителите срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 20.05.14 по и.д.№.20128470400756/12 по описа на ЧСИ Н. П. са оставени без уважение. Молбите за отмяна не са надлежно вписани съобразно чл.112 б.”к” ЗС в предоставения за това срок – въпреки надлежното уведомяване на молителите за указанията. Доколкото въпросът дали вписването на молба за отмяна на влязло в сила решение, подлежащо на вписване, представлява изискване за нейната редовност, респективно как следва да процедира съдът, когато молбата за отмяна не е вписана съгласно чл.112 б.”к” ЗС, е включен в предмета на разглеждане по т.д.№.7/2014г. на ОСГТК на ВКС /т.2/, настоящият състав намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл.292 вр. с чл.229 ал.1 т.7 ГПК до приключване на производството по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІ ГО,