Решение № 10416 от 20.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4350/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на „Университетска многопрофилна болница Дева Мария“ ЕООД („УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД), чрез адвокат Е. Кокаларова, против решение № 1420 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1468/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас в отхвърлителната му част по отношение на т. 1.2.2 от Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1235/22.07.2025 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК). В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за извършване на вмененото нарушение като некореспондиращи със събраните доказателства. Направено е искане за отмяна на съдебния акт в тази част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба – директор на РЗОК – Бургас, не изразява становище. Подадена е и касационна жалба от директора на Районна здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК), чрез процесуален представител С. Костадинова, против решение № 1420 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 1468/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас, в частта за отмяна на издадената от него заповед. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът не е извършил правилна преценка на събраните гласни доказателства, поради което е формирал необоснован извод за незаконосъобразност на отменената част от заповедта. От съда се иска отмяна на обжалваната част от съдебното решение и постановяване на друго за оставяне в сила на административния акт. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД („УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД) в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила в отменителната му част. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационните жалби за подадени от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за тяхното разглеждане и при наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира касационната жалба на „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД за основателна, а касационната жалба на директора на РЗОК Бургас за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Бургас е Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1235/22.07.2025 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса – Бургас (РЗОК). От фактическа страна по делото е установено, че на 24.10.2023 г. между НЗОК и УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД е сключен договор за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, както и за извършване на амбулаторни и клинични процедури. Със заповед № РД-25-983/6.06.2025 г. директорът на РЗОК – Бургас е разпоредил извършването на тематична внезапна проверка на лечебното заведение за спазване на изискванията при предоставяне на болнична помощ. Проверката е извършена от служители на РЗОК, като резултатите са обективирани в Протокол № 957/11.06.2025 г. При проверката са установени две отсъстващи от лечебното заведение здравноосигурени лица, хоспитализирани в „УМБАЛ Дева Мария“ – Р. Г. Г., приета на 6.06.2025 г. с ИЗ № 10642 по КП № 212, и Е. Р., приета на 3.06.2025 г. с ИЗ № 10409. Контролните органи са приели, че отсъствието на пациентите представлява нарушение на изискването за осигуряване на непрекъснатост на болничната помощ и грижите, поради което са посочили нарушения на чл. 55, ал. 2, т. 3 ЗЗО и относимите разпоредби на НРД за медицинските дейности за 2023–2025 г. Съставен е и съвместен протокол за установяване на липси, според който в клиниката по „Ортопедия и травматология“ са се намирали общо 19 пациенти, от които четирима са били подготвени за изписване, а 15 пациенти са оставали в клиниката. На 17.06.2025 г. „УМБАЛ Дева Мария“ ЕООД е подало възражение срещу констатациите в протокола, като е изложило доводи относно всяко от установените нарушения. В определения от директора на РЗОК – Бургас срок БЛС не е посочил представители участие в арбитражна комисия по повод възражението, поради което директорът на РЗОК е предприел действия по самостоятелно произнасяне. На 10.07.2025 г. контрольорите са изготвили доклад до директора на РЗОК – Бургас, в който са изложили констатациите от проверката. Въз основа на протокола, възражението и доклада на 22.07.2025 г. директорът на РЗОК – Бургас е издал обжалваната заповед, с която за двете нарушения на лечебното заведение са наложени две отделни финансови неустойки по 250 лв., или общо 500 лв. В съдебното производство е разпитана пациентката Р. Г. Г., която завила, че през целия престой в лечебното заведение не е напускала стаята и леглото си поради невъзможност да се движи. Посочила е също, че в стаята ѝ не са влизали проверяващи лица и не ѝ е известно да е извършвана проверка. Второто лице, за което е било констатирано отсъствие – Е. Р., е починало и поради това не е било разпитано като свидетел. При така изяснената фактическа обстановка Административен съд – Бургас намира, че заповедта на директора на РЗОК – Бургас е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон. По отношение на Е. Р. съдът приема, че отсъствието ѝ при внезапния контрол не е опровергано и потвърждава санкцията от 250 лв. (т.1.2.2). По отношение на Р. Г. съдът кредитира свидетелските ѝ показания като последователни и логични и въз основа на тях приема, че опровергават констатацията за отсъствието ѝ, поради което отменя санкцията от 250 лв. в тази част (т.1.2.1). Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно. При постановяване на акта си Административен съд - Бургас е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и относимост, но е извел неправилни правни изводи относно законосъобразността на санкцията по т.1.2.2 от Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1235/22.07.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас. В хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които са игнорирани от първоинстанционния съд. Въпреки че е проведена процедурата по чл. 74 и чл. 75 от ЗЗО, включително сезиране на арбитражна комисия, административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 3 и чл. 35 от АПК да обсъди направените от лечебното заведение възражения. В мотивите на заповедта липсва самостоятелен анализ на тези възражения, като същите са сведени до формално възпроизвеждане на констатациите от проверката. Не са изложени съображения защо доводите на дружеството не се приемат и въз основа на каква преценка органът счита установените нарушения за доказани. Предвидената в чл. 76, ал. 4 от ЗЗО възможност директорът на РЗОК да наложи санкции, без възражението да бъде разгледано от арбитражна комисия, не го освобождава от задължението по чл. 35 от АПК да обсъди направените възражения и да изясни относимите факти и обстоятелства преди издаването на административния акт, особено когато той е със санкционен характер. Възпроизвеждането на констатациите от проверката не замества дължимата преценка на възраженията срещу тях и не разкрива съображенията на органа за тяхното отхвърляне. Необсъждането на възраженията е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като те се отнасят непосредствено до спорния факт на отсъствието на пациентите от лечебното заведение, въз основа на който са наложени санкциите. Разглеждането им би могло да доведе до различен извод относно наличието на нарушенията и съответно да обуслови различно по съдържание произнасяне на административния орган, което на практика се потвърждава от събраните гласни и писмени доказателства в проведеното съдебно производство. Поради това в случая остава недоказано по несъмнен начин отсъствието на пациентката Е. Р. от лечебното заведение по време на проверката като факт, пораждащ санкционната последица по чл. 386, ал. 5 от НРД за МД 2023-2025г. Достигайки до краен извод за неоснователност на сезиралата го жалба и законосъобразност на оспорения с нея административен акт в частта му по т. 1.2.2, Административен съд Бургас е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, включително относно присъдените разноски в полза на НЗОК. Делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде решено по същество като се отмени незаконосъобразната част по т. 1.2.2 от Заповед за налагане на санкции № 02/РД-25-1235/22.07.2025 г. на директора на РЗОК – Бургас. В останалата част съдебният акт е правилен. За него не са налице твърдените пороци в касационната жалба на директора на РЗОК-Бургас. Като се вземат предвид и гореизложените съображения, изведеният краен правен извод за незаконосъобразност на наложената санкция на лечебното заведение поради отсъствието на пациентката Г. по време на внезапния контрол е обоснован с установените фактически констатации и съответен на приложимия закон. С оглед на това решението следва да бъде оставено в сила в частта за отмяна на оспорения административен акт относно санкцията по т. 1.2.1. Предвид изхода на спора и на основание § 1, т. 6 от ДР на АПК, Националната здравноосигурителна каса следва да заплати на „Университетска многопрофилна болница за активно лечение Дева Мария“ ЕООД – Бургас, сумата от 102, 29 евро за заплатена държавна такса в касационното производство, съгласно разпоредбите на чл.228 АПК във връзка с чл. 143, ал. 1 АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: