Определение № 3178 от 11.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1734/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Университет за национално и световно стопанство срещу определение №272/29.04.24г. по в.т.д.№648/23г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата му по чл.248 ГПК за изменение на постановеното по въззивното дело решение №70/30.01.2024 г. в частта за разноските. В частната жалба е наведено оплакване за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения, че съдът е следвало да извърши преценка за фактическата и правна сложност на делото с оглед извършените пред него процесуални действия, които да съпостави с размера на платеното адвокатско възнаграждение, в който случай съдът е следвало да установи несъответствието между тях. Изложени са аргументи, основани на практиката на СЕС,че съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поради това частният жалбоподател счита,че в определението си съдът неправилно е приложил нормите на чл.78 ал.1 вр. ал.5 на същия член от ГПК, направил е логически неправилни изводи, които опорочават постановения от него съдебен акт, чиято отмяна се претендира заедно с искане за намаляване на размера на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по частната жалба “Галчев инженеринг“ООД я е оспорил като неоснователна. Върховен касационен съд в състав на Второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена в срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите, поради което я намира за допустима. Разгледана по същество,е основателна. Въззивният съд е бил сезиран с подадена на 27.10.2022г. въззивна жалба от ответника по делото Университет за национално и световно стопанство срещу осъдителното първоинстанционно решение по предявените от „Галчев инженеринг“ООД искове с общ материален интерес 945 656,15 лв.Срещу въззивната жалба на 03.01.2023г. е подаден писмен отговор от името на търговското дружество, изготвен от упълномощените адвокати от Адвокатско дружество „Г.,Т. и Ко“ адв.Ц. Д. и адв.Ц. М.. В единственото проведено на 11.10.23г. пред въззивната инстанция открито съдебно заседание дружеството е било представлявано от адв.П. М., преупълномощен от Адвокатско дружество „М. М. и съдружници“, с което „Галчев инженеринг“ООД е сключило на 14.09.2023г. договор за правна защита и съдействие с предмет възлагане осъществяването на процесуално представителство по в.т.д.№648/23г. по описа на САС при уговорено възнаграждение в размер на 45 595,57 лв. с включен ДДС. Извършените от процесуалния представител адв.М. след предоставянето на пълномощията и сключването на договора процесуални действия са явяване в откритото съдебно заседание с отправяне на изявление от името на дружеството за поддържане на представения отговор на въззивната жалба и кратко устно пледиране по съществото на спора с препращане към изложеното в отговора.Представен е списък за разноски с приложени към него доказателства за заплатен адвокатски хонорар в посочения в договора размер. Процесуалните представители на УНСС са направили възражение за прекомерност на заплатените разноски. С постановеното от състава на апелативния съд решение обжалваният пред него първоинстанционен съдебен акт е частично отменен и частично потвърден. С оглед изхода на делото съдът е присъдил в полза на въззиваемото търговско дружество разноски в размер на 41 197,90 лв., намирайки,че не е налице прекомерност на същите в уговорения им и платен от дружеството размер. Сезиран с подадената от УНСС молба по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските с наведени в нея доводи за липса на основание за присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в определения от съда, завишен, според молителя, размер и с искане същият да бъде намален до сумата 9755 лв., съставът на апелативния съд се е произнесъл с обжалваното определение, с което я е оставил без уважение. За да мотивира отказа си, е посочил, че искането е неоснователно, тъй като заплатеният адвокатски хонорар е съобразен с материалния интерес и е под предвидения с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимален размер. Посочил е,че промяна в изводите, направени в частта от решението, касаеща разноските, не се налага, тъй като не е налице нарушение на разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК – не се претендира възнаграждение за повече от един адвокат, което да не съответства на правната и фактическа сложност на делото и да е уговорено в нарушение на установените минимуми, а какви правни и фактически действия е извършил упълномощения адвокат по делото е без правно значение. Така постановеното определение е неправилно. Съгласно задължителните разяснения в мотивите към т.3 от Тълкувателно решение № 6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при определяне размера на подлежащите на възстановяване на спечелилата спора страна по делото разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение при направено от насрещната страна възражение за прекомерност, съдът се ръководи от посочения в чл.78 ал.5 ГПК критерий „правна и фактическа сложност на делото“, които са специфични за всеки отделен случай. Според формираната след приемането на обвързващото националните съдилища решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (в т.ч. определения по ч.т.д. №757/23 г. на I т. о., ч.т.д.№961/23 г. на I т. о., ч.т.д.№757/23 г. на I т. о., ч.гр.д.№2071/25г. на ІІ г.о. на ВКС и др.), съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г., а тези размери могат да служат единствено за ориентир, като от значение за определяне на размера,в който страната следва да бъде компенсирана за направените от нея разноски по водене на делото, е освен правната и фактическа сложност на делото, която произтича от вида на претенцията, обема на събраните доказателства, извършените от съда и страните процесуални действия, подлежащата на проучване и анализиране нормативна уредба и съдебна практика, са също обемът и конкретният начин, по който е оказана от процесуалния представител на страната в съответната инстанция адвокатска защита, както и конкретните обстоятелства, при които е протекло делото. След тази преценка, ако се установи несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар. Отнесени към настоящия случай, посочените разрешения налагат извода, че обемът и начинът на оказаната от процесуалния представител на въззиваемото дружество адв.М. правна защита /явяване в едно открито съдебно заседание с излагане в защита на дружеството на кратки устни становища по хода на делото и по съществото на спора, без представяне на писмена защита/ с оглед конкретните обстоятелства, при които е протекло делото във въззивната инстанция /липса на съществени процесуални действия по събиране на доказателства,оспорване и излагане на възражения/ определят заплатения от страната адвокатски хонорар от 45 595,57 лв. като несъответен и прекомерен.Поради това подлежащите на възстановяване на страната разноски от заплатеното адвокатско възнаграждение следва да бъдат определени в намален до посочения от молителя размер от 9755 лв. с включен в него ДДС. Отказът на въззивния съд да измени решението си, съобразно изложеното по-горе е неправилен и, като такъв, подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено определение,с което молбата по чл.248 ГПК бъде уважена, като в полза на „Галчев инженеринг“ООД бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 9755 лв. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение