Определение № 50157 от 04.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3071/2022 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба подадена от Л. С. Н. на 06.06.2021 г. за отмяна на влязло в сила решение № 365/09.05.2008 г. по гр.д. № 918/2007 г. на ОС – София, с което е оставено в сила решение от 02.07.2007 г. по гр. д. № 60/2007 г. на РС-Костинброд в частта по отхвърляне иска за делба на втория етаж от сградата-северен близнак в УПИ *, кв.60 по плана на [населено място]. Твърди се с молбата наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т. 2 ГПК и по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Молителят твърди, че с влязло в сила решение по друго дело, с участието на същите страни, е установена неистинността на документ, който е приет като писмено доказателство по него, и въз основа на който документ е основано влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Молителят е заявил, че при условията на евентуалност са налице и основанията за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал.1, т.1 ГПК-новооткрито обстоятелство. Подаден е отговор по молбата от насрещните страни В. А. С. и С. А. С., двамата действащи чрез процесуалният си представител адв.Л. Д. – М. от САК, в който са изложени съображения за неоснователстност да молбата за отмяна. При проверка допустимостта на молбата за отмяна на влязло в сила решение, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално недопустима. Основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК е налице, когато неистинността на документа, на който е основано решението, е установена по надлежния съдебен ред. Под „надлежен съдебен ред” се разбира да е постановена влязла в сила присъда за документно престъпление или установяване на същото от гражданския съд с влязло в сила решение по иск по чл. 124, ал.5 ГПК, когато наказателното производство е прекратено на някое от основанията по чл. 24, ал.1 т.2 - 5 НПК или е спряно на някое от основанията по чл. 25, т.2 НПК, или когато извършителят на деянието е останал неоткрит. Когато документът е бил представен по делото и не е бил оспорен по реда на чл. 193 ГПК, е недопустим отделен граждански иск за установяване неистинност на документ, ако правният интерес за предявяването му се обосновава с възможността за отмяна на влязлото в сила решение, в който смисъл са задължителните разяснения, обективирани в т.1 и т. 3 на Тълкувателно решение по тълк.д. № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС. В настоящия случай молителят не е представил влязло в сила решение, постановено в производство по чл. 124, ал.4 ГПК или решение по чл. 124, ал.5 ГПК, от което да е видно, че заявлението по чл. 56 ЗТСУ с вх. № 818/20.01.1978 г., прието в настоящето първоинстанционно производството, е неистински документ. В приложеното към молбата за отмяна решение по друго дело- решение № 61/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 605/2021 г. на ОС – София, с което е потвърдено решение № 260033/25.05.2021 г. по гр.д. № 908/2019 г. на РС – Костинброд в обжалваната му част относно произнасянето на съда по чл.194, ал.2 ГПК с решението, вкл. и с постановен диспозитив за признаване на същия документ за неистински, е посочено, че първостепенния съд се е произнесъл не по инцидентен установителен иск по чл. 212 ГПК, а по процесуалното действие по оспорване истинността на документ по чл. 193 ГПК, като това произнасяне макар и с диспозитива на съдебното решение, е с характер на определение, има значение за доказването само по конкретното дело и не се ползва със сила на присъдено нещо. Ето защо това решение по друго дело не може да се приравни на установяване неистинността на документа, на който е основано решението, по надлежния съдебен ред по смисъла на чл.303, ал.1, т.2 ГПК. Молителят бланкетно е изложил, че при условията на евентуалност е налице отменително основание по чл. 303, ал.1, т.1 пр.1 ГПК - нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Съгласно задължителните разяснения обективирани в т.10 на ТР по тълк.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303 ал. 1 ГПК, е недопустима. В настоящия случай молителят не е изложил точно и мотивирано твърдение, с което да обоснове основание за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1, пр.1 ГПК. Дори и да се извлече от съдържанието на молбата за отмяна, че като такова ново обстоятелство се счита наличието на приета съдебно-техническа експертиза по другото дело за неистинността на подписите под декларацията по чл.56 ЗСТУ/отм./, и/или на съдебно решение по друго дело, с което същата декларация да е призната за неистински документ (обсъденото по-горе решение № 61/17.02.2022 г. по в.гр.д. № 605/2021 г. на ОС – София), то молбата за отмяна се явява отново недопустима и на соченото основание по чл.303, ал.1, т.1, пр.1 ГПК. Установяване неистинността на документ от значение за делото, е предвидено като специфично основание за отмяна само в чл.303, ал.1, т.2 ГПК, и то само ако тази неистинност е установена по надлежен съдебен ред, което изключва неистинността на документ да може да се релевира и като друго основание за отмяна, в частност това по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: