Определение № 8649 от 18.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7866/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Д. К. Й., чрез пълномощник адв. И. Гиргинова, против определение № 2743 от 25.06.2026г., постановено по адм. дело № 758/2026 г. на Административен съд – Хасково,в частта му с което е оставено без уважение искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №26-0358-000026 от 04.06.2026г. издадена от Началник РУ към ОДМВР Хасково,РУ –Тополовград. Според частния жалбоподател определението е неправилно,необосновано и постановено при неправилно приложение на чл.166 ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че жалбоподателя пребивава и работи на територията на Република Чехия по трудов договор, като трудовата му дейност е свързана с работа извън населеното място по регистрация и с необходимост от мобилност. Сочи, че с приложената спрямо него като водач принудителна мярка е лишен от възможността да управлява моторни превозни средства в трудовата си дейност. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът – Началник РУ към ОДМВР Хасково,РУ –Тополовград, не изразява становище. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, като не се сочат и нови обстоятелства, настъпили след издаване на оспорената заповед, които да налагат нови изводи. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0358-000026 от 04.06.2026 г. е издадена от С. П. С., на длъжност Началник РУ към ОДМВР Хасково, РУ Тополовград, на основание чл.171, т.1, б.„з“, гг) от ЗДвП и с нея на Д. К. Й. от гр.Симеоновград е наложена принудителна административна мярка – Временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. В заповедта е посочено, че са отнети документи: СУМПС [номер]. Мярката е приложена, тъй като при извършена проверка на 03.06.2026г. в 18.00 часа е установено, че ППС е без поставена регистрационна табела, като след справка с ОДЧ било установено, че ППС не е регистрирано по надлежния ред. За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за спиране от съда на изпълнението на цитираната заповед, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини настъпването на значителна или труднопоправима вреда. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящия случая предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресатите на акта, който предварително следва да понесат задълженията или ограниченията, които се налагат с още невлезлия в сила индивидуален административен акт. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движени по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК (в този смисъл Тълкувателно решение № 5 от 08.09.2009 г. на Върховния административен съд по тълк. д. № 1/2009 г.). С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Доказателствената тежест за тази факти и обстоятелства, и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu. Частният жалбоподател твърди, че ще понесе значителни и трудно поправими вреди поради невъзможността да изпълнява трудовите му задължения. Безспорно е, че отнемането на свидетелството за управление на моторно превозно средство за един не малък период от време представлява затруднение за лице, което е свикнало да разчита на придвижването си с личен автомобил, т.е. налице е факт, който ще има неблагоприятни последици за частния жалбоподател. Но тези последици настъпват не от факти и обстоятелства, осъществени след издаването на акта, т.е. нови факти и обстоятелства, а в резултат на самото допуснато предварително изпълнение. С оглед на това сам по себе си фактът на невъзможността за управление на моторно превозно средство в ежедневната дейност не е релевантен за преценката на значителните или трудно поправими вреди. В съдебната практика се приема, че нови обстоятелства са тези, които са настъпили след издаване на акта. Такива не са представени от жалбоподателят. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за спиране от съда на изпълнението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. В конкретния случай жалбоподателят мотивира възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с обстоятелството, че поради невъзможността да управлява МПС за срок не повече от шест месеца ще се затрудни да изпълнява трудовите си задълженията. По делото са ангажирани доказателства, че лицето има сключен трудов договор с дата 15.07.2021 г., според който, считано от 16.07.2021 г. за неопределено време Д. Й. е в трудово правоотношение с работодателя „Незвал билдинг“ ООД – Бланско, със задължение да извършва следната дейност: Горски дейности, с място на изпълнение на работата Йедовнице, Чехия. Представени са и документи (на чешки език, с превод на български) за издаден от Министерство на вътрешните работи на Република Чехия персонален номер на Д. К. Й. и Свидетелство за регистрация, удостоверяващо временното пребиваване на същия на територията на Република Чехия, с адрес на регистрация: Йедовнице, окръг Бланско. Следва да се отбележи, че представените доказателства не налагат извод, че е възможно да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя обществен интерес. Хипотезата по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. Доколкото с прилагането на мярката не са засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото, то неоснователно е и възражението на частния жалбоподател, че е нарушен принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Процесната ПАМ разкрива белезите както на преустановителна, така и на превантивна мярка, чиято генералната цел е да осигури безопасността при движението на пътищата, отворени за обществено ползване и тази цел има приоритет пред личните права на отделния водач. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС преценява обжалваното определение за правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд,