Определение № 4115 от 15.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4871/2023 г.

и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство е по чл. 307, ал. 1 ГПК вр.с чл. 303, ал.1,т.3 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260844/26.07.2023г. по регистъра на Окръжен съд – Пазарджик, подадена от К. С. В. и С. М. В., за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, на влязлото в сила на 24.06.2022г. решение № 260005/14.03.2021г. по гр. д. № 391/2020г. по описа на ОС Пазарджик, с което е уважен предявения срещу тях иск по чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.), като им е отнето имущество на обща стойност 333 693, 51 лева. Молителите твърдят, че образуваната срещу В. проверка от КПКОНПИ е въз основа на повдигнато през 2010г. обвинение по чл.252, ал.2, вр. с ал.1 НК, за което молителят е оправдан с влязла в сила на 10.01.2023г. присъда по нохд № 853/2016г. по описа на ОС Пазарджик. Определят факта на влизане в сила на оправдателната присъда като такъв от значение за допустимостта на гражданското дело по чл. 74 ЗОПДНПИ /отм./, правейки аналогия с разрешението по ТР № 4/2016г. на ОСГК на ВКС, съгласно което прекратяването на наказателното производство е абсолютна процесуална пречка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск за отнемане на незаконно придобито имущество. Сочат влязлата в сила оправдателна присъда като основание по чл. 303,ал.1, т.3 ГПК за поисканата отмяна. Ответната КОНПИ възразява срещу искането, като твърди, че не е налице хипотезата на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска не е основано на решение на съд или административен акт, които впоследствие да са били отменени. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при проверката на допустимостта на молбата за отмяна с оглед изложените в нея съображения, намира следното: Отмяната е средство за защита срещу влезли в сила порочни решения и представлява самостоятелно и извънинстанционно производство, което се развива само при наличие на някое от изчерпателно посочените в чл. 303 или 304 ГПК основания. Последните не могат да се прилагат разширително. Нормата на чл. 306, ал. 1 ГПК задължава молителя да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна като изискване за редовност на молбата за отмяна. Съгласно мотивите на т. 10 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молбата за отмяна няма да отговаря на изискването за редовност, когато молителят е релевирал доводи, които съставляват касационни оплаквания за допуснати от съответния съд процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, които не са обхванати от хипотезите на чл. 303, ал. 1 ГПК. Преценката за съответствието на изложените обстоятелства, както и дали са доказани поддържаните основания за отмяна от представените доказателства, е изцяло в правомощията на Върховния касационен съд. Редовността на молбата за отмяна е положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост, тъй като е условие за надлежно упражняване на правото на отмяна, затова за нея Върховният касационен съд следи служебно. В конкретния случай молителите сочат основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК, което предвижда като предпоставка за отмяна на влязло в сила съдебно решение да бъде отменено постановление на съд ( съдебно решение по преюдициален въпрос) или на друго държавно учреждение (административен акт), на което е основано влязлото в сила съдебно решение. Молителите обаче не твърдят, че решението по иска чл. 74, ал.1 ЗОПДНПИ (отм.) е основано на друго съдебно решение или административен акт, които впоследствие са били отменени. Според молителите следва да се съобрази обстоятелството, че ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатото му обвинение, което се е случило след влизане в сила на решението, чиято отмяна се иска. Подобно твърдение не изпълва хипотезата на чл. 303, ал.1, т.3 ГПК, въз основа на която се иска отмяна на влезлия в сила акт. Липсата на твърдения за фактите, включени в основанието за отмяна по чл. 303, ал.1, т.3 ГПК прави подадената молба за отмяна недопустима, поради което същата следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното пред Върховния касационен съд производство - прекратено. Така мотивиран, съдът