Определение № 279 от 31.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3907/2016 г.
ВКСIV гражданско отделение31.07.2018 г.докладчик Зоя Атанасова
Диспозитив
Изменя решение № 191/23.02.2018 г., постановено по гр.дело № 3907/2016 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение в частта за присъдените разноски както следва: Намалява разноските, присъдени в полза на С. А. Г., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], от 4006.90 лв. /четири хиляди и шест лева и 90 ст./ на 2877.73 лв./две хиляди осемстотин седемдесет и седем лева и 73 ст./ по молбата на И. И. И., от [населено място], обл.Р., [улица] чрез адв.Д. И. с правно основание чл.248 ГПК. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.248, ал. 1 ГПК. Постъпила е молба вх. № 2371/07.03.2018 г. по гр.дело № 3907/2016 г. на ВКС, IV г.о. от ответника по касационната жалба И. И. И., чрез адв.Д. И. с искане за изменение на решението в частта за присъдените разноски от 4006.90 лв. на 2877.73 лв. Твърди се, че направените разноски в полза на ищеца следва да се съобразят с уважената част на иска. Според молителя разноските в частта на присъденото адвокатско възнаграждение следва да се намалят, поради прекомерност, тъй като адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца не е съобразено с действителната фактическа и правна сложност на делото. Ответникът по молбата С. А. Г., чрез адв.Р. К. е изразил становище за неоснователност на молбата. Счита, че не следва да се прилагат разпоредбите на чл.78,ал.5 ГПК, тъй като до приключване на делото пред ВКС, а и пред първоинстанционния и въззивен съд не е направено възражение от молителя за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от ищеца. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа молбата намира, че същата е допустима – подадена е на 07.03.2018 г. в едномесечния преклузивен срок, предвиден в чл. 248,ал.1 ГПК и по същество е основателна по следните съображения: С решение № 191/23.02.2018 г. по гр.дело № 3907/2016 г. на ВКС, IV г.о., постановено по чл.290 ГПК съдът е уважил предявения иск от С. А. Г. срещу И. И. И. с правно основание чл.127,ал.2,изр.1 ЗЗД за сумата 10 759.46 лв. и е оставил в сила въззивното решение в отхвърлената част на иска до пълния размер на сумата 16 139.14 лв. Със същото решение в полза на ищеца е присъдена сумата 4006 лв. разноски по делото за всички инстанции. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е основателна. Съдът е присъдил съдебни разноски в полза на ищеца за всички инстанции, които са изчислени върху пълния размер на исковата претенция. Последната както се посочи е уважена за сумата 10 759.46 лв. Съдът намира, че направените разноски от ищеца по делото за всички инстанции, изчислени съобразно уважената част на иска са в размер общо на сумата 2877.73 лв. В тези разноски са включени заплатени държавни такси, възнаграждение за вещо лице и адвокатски възнаграждения. Направеното възражение от молителя за намаляване на разноските в частта на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност на основание чл.78,ал.5 ГПК не следва да се разглежда, тъй като такова не е заявено в срок. Този срок за всяка от съдебните инстанции, включително и пред ВКС е най-късно в съдебното заседание, в което е приключило разглеждането на делото пред съответната инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение