Определение № 5346 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4667/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. А. А. от гр. Бяла Слатина, чрез адв. Й. Ценова, срещу oпределение № 556 от 03 април 2026 год. постановено по административно дело № 135/2026 год. по описа на Административен съд гр. Враца. С обжалваното определение съдът е отхвърлил искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1819964 от 23 март 2026 год. (ЗППАМ), издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) гр. Враца – Ц. Г., с която на оспорващия на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, б. б. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложена ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване на въпроса с отговорността, но не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно, необосновано и постановено при съществено нарушение на материалния закон. Навежда твърдения, че основанието за допускане на предварителното изпълнение е отпаднало, както и доводи за наличието на нови обстоятелства, по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение. Прави искане съдът да отмени изцяло обжалвания съдебен акт, като вместо него постанови спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ. Ответникът по частната жалба - мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Враца – Ц. Г.еоргиев не взема становище по допустимостта и основателността на подадената жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Враца е образувано по жалба на И. А. А. срещу ЗППАМ № GPAM-1819964 от 23 март 2026 год., като с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалвания административен акт. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на основание чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК вр. чл. 172, ал. 6 ЗДвП. За да постанови този резултат, съдът е счел, че в конкретния случай ПАМ е приложена поради това, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е със служебно прекратена регистрация. Приема се, че мярката има за цел да премахне конкретното фактическо състояние, представляващо непосредствена опасност, а не е причината за нейното възникване. Извежда се аргумент, че в тежест на жалбоподателя е да установи наличието на значителни или трудно поправими вреди от изпълнението на акта, както и на нови обстоятелства, обосноваващи спиране на изпълнението. Според административния съд, в случая на жалбоподателя би се причинила вреда от невъзможността да използва автомобила си и да управлява МПС, но тази вреда не може да бъде квалифицирана като значителна или трудно поправима по смисъла, вложен от законодателя. Като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не би могла да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е била установена. Приема се също, че доводите на жалбоподателя са по-скоро от личен, житейски характер и не надделяват над мотивите на законодателят за допускане на предварително изпълнение на административния акт. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Изпълнението на невлязъл в сила индивидуален административен акт, чието предварително изпълнение е допуснато по силата на закон, какъвто е настоящият случай предвид разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, обичайно има сериозно въздействие в правната сфера на адресата на акта, който предварително следва да понесе задълженията или ограниченията, наложени с още невлезлия в сила административен акт. Така предварително изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт имплицитно съдържа в себе си и възможността изпълнението да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. В определени случаи законодателят е разпоредил изрично в правна норма, че обжалването няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение – какъвто е настоящият случай с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. При преценка на предпоставките за спиране следва да се държи сметка безспорно и за обществения интерес, който предварително изпълнение на мярката обезпечава, така и за личния интерес, който не следва да се ограничава несъразмерно на преследвана от закана цел. От фактическа страна по настоящото дело се установява от наличните по делото доказателствата, че на 23 март 2026 год. спрямо И. А. А. е издадена ЗППАМ № GPAM-1819964 от 23 март 2026 год. поради това, че е управлявал собствения си лек автомобил с рег. № [рег. номер], при условие, че същият е бил със служебно прекратена регистрация от 03 февруари 2026 год. на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. За процесното нарушение е съставен и АУАН серия GA № 4031260 от 23 март 2026 год., като впоследствие административнонаказателното производство по него е прекратено с мотивирана резолюция от 31 март 2026 год., издадена от С. Н. – началник група в ОД на МВР гр. Враца. Прекратяването на административно наказателното производство е на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, като преписката е изпратена по компетентност на Районна прокуратура гр.Враца. С постановление от 04 май 2026 год. прокурор при Районна прокуратура гр.Враца на основание чл.199 и чл.213, ал.1 във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от НПК е отказал да образува наказателно производство и е прекратил преписката. А на 23 март 2026 год. – още в същия ден, в който спрямо И. А. А. са били издадени АУАН и ЗППАМ, лицето е сключило нов договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобила си с полица № BG/22/126001017371 от 23 март 2026 год. Заповедта за прилагане на ПАМ спрямо И. А. А. подлежи на предварително изпълнение по силата на закона на основание чл. 172, ал. 3 ЗДвП. В конкретния случай, целта на приложената ПАМ е била да осигури безопасността на движението по пътищата като се гарантира, че по пътищата, отворени за обществено ползване ще се движат само регистрирани превозни средства, за които има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Обществените отношения, регулирани от ЗДвП се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес, поради което общественият интерес е надделяващ. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ). Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. Именно тази санкция е реализирана спрямо И. А. А., за което е издадена и обжалваната пред Административен съд гр. Враца ЗППАМ. Но при поисканото спиране на предварителното й изпълнение съдът не е взел предвид, че за автомобила с рег. № [рег. номер] е налице нова застрахователна полица № BG/22/126001017371 от 23 март 2026 год., според която за автомобила на жалбоподателя вече е налице застраховка „Гражданска отговорност“. Следва да се съобрази, че съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Видно от приложеното по делото копие от застрахователна полица, са настъпили материалноправните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ е обезпечен общественият интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на ПАМ. Следователно отпадат целените с този вид административна принуда последици – предотвратяване настъпването на вредоносен резултат и прекратяване на неправомерно поведение. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен, свързан) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение, вкл. допуснатото по закон, не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. С оглед на гореизложеното, основателно се явява твърдението на частния жалбоподател, че приложената спрямо него ПАМ е приложена „до решаване на въпроса с отговорността“, а този въпрос е вече разрешен в полза на И. А. А. – вече е налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Следователно по - нататъшното изпълнение на ЗППАМ ще бъде лишено от основание. В допълнение следва да бъде изведено, че твърдените в частната жалба значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността на жалбоподателя да изпълнява всекидневните си задължения, вкл. трудовите такива, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над обществения интерес, доколкото последният е вече защитен и обезпечен от сключената още на 23 март 2026 год. задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,