Определение № 2622 от 29.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5014/2023 г.

Делото е образувано по молба на Д. Г. Н. за отмяна на влязло в сила решение № 260508/07.07.2021 г., постановено по гр. дело № 5381/2020 г. от Русенския районен съд, ХII състав. Молителят твърди, че посоченото решение следва да бъде отменено поради „липса на предмет“. Съображенията са, че между същите страни и същото искане е постановено вече по-рано друго влязло в сила решение № 260423/18.05.2021 г. по гр.д. № 2218/2020 г. от Русенския районен съд, ХII състав. И двете решения имат идентичен резултат, който удовлетворява молителя, а и насрещната страна – с тях е прекратен бракът между Д. Г. Н. и Р. Г. М., сключен на 01.08.2019 г., с развод поради дълбоко и непроправимо разстройство. Съпрузите нямат семейно жилище и родени от брака деца. Р. Г. М., чрез адв. М. А. отговаря, че молбата за отмяна е основателна; второто решение следва да бъде обезсилено. Съставът на Върховния касационен съд намира, че молбата за отмяна е недопустима. Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила и неправилни съдебни решения, когато неправилността се състои в несъответствие между решението и действителното правно положение и се дължи на причини, изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 ГПК - основания за отмяна, които не могат да се тълкуват и прилагат разширително. В случая и двете решения са с един и същи резултат, който се възприема като правилен и от двете страни. Не е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, в която ВКС, след като установи наличието на тъждествени от субективна и обективна стана решения, които си противоречат, следва да отмени неправилното като резултат. Молбата, с която е сезиран съдът е недопустима още и поради това, че предметът на спора, по който са постановени и двете решения – с тях е постановен развод, е изключен изрично от обхвата на отмяната по гл. ХХIV ГПК – чл. 303, ал. 2 ГПК. И на следващо място, недопустимостта на производството се следва и от наличието на друг ред за защита – чл. 270, ал. 2 ГПК. Силата на присъдено нещо по брачния иск важи спрямо всички, защото и брачното правоотношение е противопоставимо на всички; веднъж прекратен бракът, не е възможно той отново да бъде прекратен. В същото време значима, както за страните по брачното правотоношение, така и за неограничен кръг субекти, както и в обществен интерес, е установяването на датата, на която е прекратен бракът, вкл. и с оглед приложението на презумпцията за бащинство спрямо родено след прекратяване на брака дете, както и относно възможността да се сключи втори брак. Ето защо, ако бъде постановено второ решение, с което бракът се прекратява, то ще е не само в противоречие с чл. 299, ал. 1 ГПК, но и несъвместимо с основите принципи, на които са изградени брачните правоотношения. Законодателят не е посочил конкретните пороци, водещи до нищожност на съдебното решение, но те са изяснени не само от доктрината, но и от съдебната практика – най-общо в т. 8 ППВС № 1/1985 г., както и в решения на състави на ВС и ВКС по конкретни хипотези. Така, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени пороци, като постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение не нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление и изобщо, ако е несъвместимо с основите на нашия правопорядък. В заключение, молбата за отмяна, по която е образувано настоящото дело следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство – прекратено. МОТИВИРАН от горното, съдът