Определение № 5311 от 21.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4618/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 248, ал. 3 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ш. Ш. М., чрез процесуалния представител адв. Малинов, против Определение № 1010 от 07.03.2025 г., постановено по адм. дело № 1288/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отхвърлена като неоснователна молбата й за изменение на Решение № 670 от 14.02.2025 г. в частта му за разноските, постановено по същото дело, като в полза на адв. Малинов не е присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли определението да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество, алтернативно делото да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне. Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик, чрез пълномощника гл. юрисконсулт Спирова, в писмен отговор излага становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение съдът е приел искането по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на цитираното решение в частта за разноските за неоснователно. Съображенията са, че разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. предвижда възникване на право на разноски за адвокат, осъществил процесуално представителство в хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗАдв., само ако насрещната страна е осъдена за разноски. При липса на осъждане за разноски, правото на възнаграждение за адвокат при условията на ал. 1 не е възникнало, поради което не се присъжда. От пълномощника на ответницата Ш. М. е направено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). По делото е наличен и договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно, с което адв. Малинов е упълномощен да представлява доверителката си. Съгласно чл. 38, ал. 1 ЗАдв. адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ на лица, които имат право на издръжка, на материално затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. В тези случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по–нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. и осъжда другата страна да го заплати. От така действащата правна уредба следва, че за да бъде уважено искането по чл. 38, ал. 2 е достатъчно по делото да е била осъществена правна помощ без данни за договорен в тежест на страната размер на адвокатското възнаграждение, заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безплатна и липса на данни, които да го опровергават и отговорност на насрещната страна за разноски. Настоящият тричленен състав споделя извода на административния съд, че в случая не е изпълнена третата от посочените предпоставки за уважаване на искането с правно основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., тъй като в конкретната хипотеза не е налице отговорност на насрещната страна за разноски. Неоснователни са доводите на частната жалбоподателка за субсидиарно приложение на правилата на чл. 78, ал. 1 от ГПК. Следва да се отбележи, че случаите на основателност претенцията за осъждане на другата страна да заплати адвокатско възнаграждение на адвоката на спечелилата страна при безплатна адвокатска помощ, не се урежда в чл. 78 ГПК. Чл. 78 ГПК (с изключение на чл. 78, ал. 8 ГПК относно юрисконсултското възнаграждение) урежда случаите на присъждане на страната на заплатени разноски по делото, доказани с разходооправдателен документ - тоест на реално направени разходи. Когато на страната е оказана безплатна адвокатска помощ, тя не прави разходи и не й се присъждат разноски по реда на чл. 78 ГПК. Разпоредбата за присъждане на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ на адвоката се намира в чл. 38, ал. 2 ЗАдв. и една от кумулативно необходимите предпоставки по този текст е насрещната страна да е осъдена за разноски, която липсва в настоящия случай.