Определение № 100 от 14.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 91/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ срещу определение № 404/25.10.2021 г. по в.ч.т.д. № 610/2021 г. на Апелативен съд Варна, с което е оставена без разглеждане въззивна частна жалба вх. № 269045/17.09.2021 г. на дружеството. Жалбоподателят „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ прави оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено като бъде задействана оздравителна процедура. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение Апелативен съд Варна е счел подадената от „Топлофикация Шумен“ ЕАД /н./ частна жалба вх. № 269045/17.09.2021 г. за недопустима поради невъзможност да се изведат относими оплаквания срещу допустимостта и правилността на нито един конкретен съдебен акт на съда по несъстоятелността, регламентиран от разпоредбата на чл. 613а ТЗ. При заявени от жалбоподателя комплекс от неправомерни действия без да се посочва конкретен акт частната жалба е счетена от въззивния съд за лишена от предмет. Въпреки дадената с разпореждане от 20.09.2021 г. възможност, дружеството не е посочило кой конкретен акт на съда по несъстоятелността атакува. В уточнителна молба от 01.10.2021 г. жалбоподателят е посочил дословно: “обжалваният съдебен акт е комплекс от неправомерни действия/документи в полза на синдика“, с които се цели престъпно осребряване на имуществото на топлофикационното дружество. При осъществяване на процесуалните си правомощия, разяснени с ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС и приложими към процесната хипотеза, настоящият състав на ВКС счита, че постановеното от Апелативен съд Варна определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Разпоредбата на чл. 274, ал. 2 ГПК препраща съм регламентираното от чл. 260 ГПК изискване за съдържание на жалбата, за да се счете тя за редовна. В т. 2 на същата разпоредба е посочено, че жалбоподателят следва ясно да посочи обжалвания съдебен акт. Ако частната жалба не отговаря на това изискване, на страната се дава възможност да отстрани нередовността. В случай, че жалбоподателят не се възползва от тази възможност, на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК жалбата се връща, т. е. не се разглежда по същество от съда. Сочените правила са приложими и към жалбите, регламентирани от чл. 613а ТЗ. Те са били спазени от въззивния съд, поради което няма основание за отмяна на постановеното от него определение. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, пр. I ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС