Определение № 389 от 19.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2686/2020 г.

ВКСIV гражданско отделение19.10.2020 г.докладчик Мими Фурнаджиева

Диспозитив

ОТМЕНЯ разпореждане № 870 от 5 август 2020 г., постановено по в.гр.д. № 621/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив. ВРЪЩА делото на въззивния апелативен съд в гр. Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на частна касационна жалба вх. № 737/28.01.2020 г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 ГПК, вр. чл. 274, ал. 2, изр. първо ГПК. Образувано е по частната жалба на Н. Н. Д., с адрес в [населено място], лично и като управител на „Еко-стил“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, против разпореждане № 870 от 5 август 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 621/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив, с което е върната частна жалба вх. № 4245/24.06.2020 г. против постановеното по същото дело определение № 145 от 1 юни 2020 г., с което е оставена без уважение молбата на дружеството и Д. за предоставяне на правна помощ за приподписване от адвокат на подадена от тях частна касационна жалба с вх.№ 737/28.01.2020 г. В жалбата се поддържа, че апелативният съд неправилно е счел, че не са отстранени нередовностите на частна жалба вх. № 4245/24.06.2020 г., тъй като не била внесена държавна такса в пълен размер. Сочи се, че в кориците на делото се съдържат банкови бордера за внесени две държавни такси от 15 лева – едно от м. 03.2020 г. и едно от м. 07.2020 г. Поддържа се още, че дори да не е внесена такса за един от двамата жалбоподатели, то по отношение на другия нередовността е отстранена, поради което жалбата следвало да бъде върната само по отношение на страната, която не е изпълнила указанията на съда. Относимите обстоятелства са следните: С определение № 4 от 8 януари 2020 г., постановено по в.ч.гр.д. № 621/2019 г. по описа на апелативния съд в гр. Пловдив, е потвърдено разпореждане № 8043 по 25 септември 2019 г. по в.ч.гр.д. № 1684/2019 г. по описа на окръжния съд в гр. Пловдив. Определението на апелативния съд е обжалвано от Н. Д., лично и като управител на „Еко-стил“ ООД, с частна касационна жалба вх. № 737/28.01.2020 г., оставена без движение с указания за приподписване от надлежно упълномощен адвокат, за внасяне на държавна такса и за представяне на преписи от жалбата. В указания от съда срок Д. е представил доказателства за внесена държавна такса в размер на 15 лева по сметка на ВКС и преписи от частната жалба. Администриращият съд отново е дал указания за приподписване на частната касационна жалба вх. № 737/28.01.2020 г. от надлежно упълномощен адвокат, в отговор на който Д., лично и като управител на „Еко-стил“ ООД, е направил искане за предоставяне на правна помощ, оставено без уважение с определение № 145 от 1 юни 2020 г. Това определение е обжалвано от „Еко-стил“ ООД и от Н. Д. с частна жалба вх. № 4245/24.06.2020 г., оставена без движение с разпореждане № 649 от 25 юни 2020 г., връчено на страните на 29.06.2020 г., с указания за представяне на доказателства за внесена държавна такса в общ размер на 30 лева (по 15 лева за всеки от жалбоподателите „Еко-стил“ ООД и Н. Д.) по сметка на ВКС. С молба вх. № 4715/08.07.2020 г., изпратена по пощата на 06.07.2020 г., Н. Д. е представил вносна бележка за платена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лева. С обжалваното в настоящото производство разпореждане е прието, че констатираните нередовности не са били отстранени в указания срок, поради което частна жалба вх. № 4245/24.06.2020 г. е върната. Частната жалба е основателна. Неправилно въззивният съд е приел, че по подадена обща жалба от обикновени другари се дължат толкова такси, колкото са другарите, тъй като всеки обикновен другар може да се присъедини към подадена от един от другарите жалба, без да се дължи такса за присъединяването. Дали присъединяването е станало впоследствие или обикновените другари са направили това още със самата жалба, е без значение за дължимостта на таксите (в този смисъл - определение № 562 по ч.гр.д. № 4486/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., и определение № 291 по ч.гр.д. № 1743/2018 г. по описа на ВКС, III г.о.). Предвид изложеното, в случая дължимата държавна такса е в размер на 15 лева и с представянето на приложената към молба вх. № 4715/08.07.2020 г. вносна бележка нередовностите на частна жалба вх. № 4245/24.06.2020 г. са отстранени. Поради това разпореждането за връщане на жалбата следва да се отмени и същата се върне на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на жалбата. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,

Цитирани разпоредби

2