Определение № 2097 от 22.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1464/2026 г.
ВКСIV гражданско отделение22.04.2026 г.докладчик Яна Вълдобрева
Диспозитив
ДОПУСКА до разглеждане молбата на В. А. Х. за отмяна, на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, на постановеното неприсъствено решение № 22531/12.12.2024г. по гр.д.№ 42089/2024г. на Софийския районен съд, 144 състав. Делото да се докладва на председателя на ІV ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 63548/21.02.2025г., уточнена с молба от 22.04.2025г. на В. А. Х. за отмяна на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК, на постановено неприсъствено решение № 22531/12.12.2024г. по гр.д.№ 42089/2024г. на Софийския районен съд, 144 състав. С него, на основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, е признато за установено, че В. Х. дължи на „Софийска вода“ АД сумата 1 363,76 лева-задължения за доставена и потребена вода, отчетена във фактури за периода от 29.01.2020г. до 27.09.2023г. за кл.№ *, открит на адрес: С., [жк], [жилищен адрес] ап.*, ведно със законната лихва от 27.03.2024г. до окончателното плащане и мораторна лихва в размер 4,35 лева за периода от 29.01.2020г. до 27.09.2023г., за които суми е издадена на 08.04.2024г. заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17847/2024г. на СРС. Молителката поддържа, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, тъй като преди откритото съдебно заседание е депозирала молба с вх. №400217/09.12.2024г., с която е поискала да бъде даден ход на делото в нейно отсъствие; молбата й била докладвана от съда при провеждането на заседанието, но въпреки това СРС, игнорирайки молбата й, постановил неприсъствено решение. Според молителката по този начин е била лишена от възможността да упражни ефективно защитата си срещу неприсъствено решение. Ответникът по молбата „Софийска вода“ АД в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК не е изразил становище. Върховният касационен съд намира, че молбата за отмяна е процесуално допустима, тъй като е подадена в рамките на предвидения в чл.305, ал.1, т.5 ГПК преклузивен срок от активно легитимирано лице и на основание, което е различно от специално уредените в чл. 240, ал.1 ГПК основания за отмяна на неприсъствено решение от въззивния съд и от основанията за предявяване на иск по чл. 240, ал.2 ГПК. Предвид това и по аргумент от чл. 303, ал.3 ГПК молбата ангажира компетентността на Върховния касационен съд и следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение