Определение № 10798 от 04.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9265/2025 г.

Производството е по реда на чл.200, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на председателя на ДА „Държавен резерв“ гр. Велико Търново, чрез В. Димитрова, главен юрисконсулт, против Определение № 2117 от 27.06.2025 г. по адм. дело № 477/2025 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е обявен за нищожен отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за допускане на възобновяване на производството по издаване на предписание, обективирано в Констативен протокол № 40-07-3289/20.10.2021 г., издадено от комисия, назначена със Заповед № РД-10-249/19.10.2021 г. – Приложение 2 към искането към искането за отмяна по реда на чл. 99, т. 1 и т. 4 от АПК, и изпратен по компетентност на председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военноморски запаси“ гр. София за произнасяне. Частният жалбоподател поддържа, че определението страда от пороците, обективирани в чл. 209 от АПК, и като такова то е нищожно, недопустимо и неправилно. Твърди, че компетентността на по-горестоящия орган да се произнесе по искане за възобновяване на административно производство, по което е издаден и влязъл в сила административен акт, в случая - Отказ на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново изх. № 11-01- 1215/ 19.05.2025 г., произтича от разпоредбата на чл.99 от АПК и е директорът на териториалната дирекция. Моли да се отмени оспореното определение. Ответникът по частната жалба- „Розахим“ АД, представлявано от М. Енева, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, шесто отделение, намира следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на М. Енева, действаща в лично качество, както и в качеството на изпълнителен директор на „Розахим“ АД, гр. Горна Оряховица, чрез адв. Д. Димов, против отказ на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново изх. № 11-01- 1215/ 19.05.2025 г. за допускане на възобновяване на производство по издаване на административни актове и тяхната отмяна по реда на чл. 99, т. 1 и т. 4 от АПК. Производството е разгледано по реда на чл.197 вр. чл. 202, т.1, вр. чл. 103, ал. 3 от АПК, като компетентен е съответният административен съд, който съгласно чл.200, ал.1 от АПК се произнася с определение, с което прогласява за нищожен отказа на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново и изпраща преписката на компетентния административен орган – председателят на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София за произнасяне. Определението на съда може да се обжалва с частна жалба, но предвид разпоредбата на чл.200, ал.2 АПК, това може да бъде сторено само от страните, участващи в административното производство. В конкретния казус съдебният акт е обжалван от председателя на държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, който е административният орган компетентен да издаде административния акт, предмет на производството пред първоинстанционния съд. Административният орган не е страна в инициираното пред него административно производство, по реда на чл.99 от АПК, поради което за органа не е налице процесуално право да обжалва съдебния акт, с който отказът на директора на ТД „Държавен резерв“ гр. Велико Търново за възобновяване на административно производство е обявен за нищожен. Следва да се отбележи, че съгласно чл.27, ал.1 АПК страни в административното производство са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации. Настоящият частен жалбоподател в административното производство инициирано по реда на чл.99 АПК има качеството на овластен орган за издаване на административен акт, но не и на страна в развиващото се производство по издаване на административни актове. Поради това и съгласно чл. 200, ал. 2 АПК административният орган не разполага с активна процесуална легитимация за обжалване на постановения по чл. 200, ал. 1 АПК съдебен акт. В този смисъл е и приетото решение № 2 от 24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС от колегиите на Върховния административен съд. Следователно частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По тези съображения Върховният административен съд, Шесто отделение,