Определение № 477 от 09.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3772/2020 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК С определение от 4.12.19 по ч.г.д.№.4293/18 на АС София молба вх.№.19387/28.10.19 на Б. Т. К. за възстановяване на срок за обжалване с частна жалба вх.№.17326/26.09.18 на разпореждане от 23.08.10 по г.д.№.4293/18 на АС София е оставена без уважение като неоснователна. Постъпила е частна жалба вх.№.16/7.01.20 от Б. К., в която се твърди, че определението е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Ответната страна МВР оспорва жалбата; СДВР не взема становище. Прокуратурата на РБ не взема становище. Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Атакуваното определение е постановено след влизане в сила на разпореждане от 8.10.19 на съдията докладчик по г.д.№.4293/18 на АС София, с което е върната като просрочена частната жалба на Б. Т. К. с вх.№.17326/26.09.19 за връщане на предходна негова частна жалба-предвид подаването й на деня следващ изтичането на срока. Възстановяването на предвиден в закона или определен от съда срок за извършване на процесуално действие е възможно при наличие на предвидените в чл.64 ал.2 ГПК предпоставки. За да бъде възстановен срокът, пропускането му трябва да се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които страната не е могла да преодолее. Законът не дефинира понятието "особени непредвидени обстоятелства", но правната доктрина и константната практика на ВКС еднопосочно са се ориентирали към разбирането, че като особени и непредвидени следва да се квалифицират само тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали извършването на обвързаното със срок процесуално действие въпреки проявената добросъвестност и положената грижа за добро водене на процеса /напр. природни бедствия, прекъсване на пътищата и съобщенията, внезапно тежко заболяване и др./. Пропускането на срока е свързано с неблагоприятни правни последици, поради което доказването на конкретните обстоятелства и на техния непредвидим и непреодолим характер е в тежест на страната, която се позовава на предпоставките на чл.64 ал.2 ГПК. В случая едно от обстоятелствата, на които се позовава молителят, е внезапно влошаване на здравословното му състояние-настъпило по време на отиването му да подаде частната жалба в последния ден на седмодневния срок. Излагат се твърдения за внезапно прилошаване, загуба на ориентация и координация и възвръщането им едва когато вече се е било стъмнило-към който момент едва молителят е могъл да потърси помощ от близки, но работното време на пощата вече е било приключило. Доколкото така изложените фактически обстоятелства попадат в обхвата на визираните в чл.64 ал.2 ГПК, и страната е поискала допускане на свидетели за установяването им, въззивният съд е следвало да й предостави възможност да ангажира поисканите доказателства, в това число като разгледа молбата в открито съдебно заседание /чл.66 ГПК/. Като не е направил това, той практически я е лишил от път за защита и възможност на установи наличието на твърдяните предпоставки за възстановяване на срока. Предвид изложеното атакуваното определение е незаконосъобразно и следва да се отмени, а делото – да се върне на АС София за събиране на поисканите от молителя доказателства, установяващи соченото непредвидено обстоятелство, и произнасяне, с оглед на същите, по основателността на молбата. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,