Решение № 5426 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2015 г.

Решение № 5426 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2015 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Боян Антонов Катрев с ЕТ "Боян Катрев - Бома" срещу Решение № 2269 от 19.12.2014 г. по адм. дело № 2984/2013 г. по описа на Административен съд Бургас. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на лицето срещу Ревизионен акт № 281301184 от 29.08.2013 г., издаден от Димитър Иванов Василев - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Аврам Тодоров Момчев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител ревизията в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 357 от 21.11.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, поддържа, че неправилно АС Бургас е приел оспорения РА за валиден акт, доколкото се установява, че ревизията не е възложена за установяване на задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за съответните години и това обуславя нищожност на РА поради липса на компетентност /предметна/ на органа, издал акта. На второ място, в касационната жалба се излагат доводи за необсъждане на всички доказателства по делото и неправилна преценка на същите. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго, като алтернативно се иска обявяването на РА за нищожен или отмяната на РА като незаконосъобразен. Претендира присъждане на разноски по делото. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е и основателна. Производството пред АС Бургас е образувано по жалба на Боян Антонов Катрев с ЕТ "Боян Катрев - Бома" срещу Ревизионен акт № 281301184 от 29.08.2013 г., издаден от Димитър Иванов Василев - началник сектор "Ревизии", възложил ревизията и Аврам Тодоров Момчев на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител ревизията в ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № 357 от 21.11.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Бургас при ЦУ на НАП относно установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. - главница и лихви. Съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при липсата на съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон. Според АС Бургас законосъобразно ревизията на лицето е проведена при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, като са установени основанията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК и жалбоподателят не е успял да обори фактическите констатации, съдържащи се в РА. Първоинстанционният съд е развил съображения за правилно определяне на паричните потоци за всяка една от процесните години и съответно, за законосъобразно определяне на дължимия размер на данъка по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. ведно с лихвите за забава. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Основателен е наведеният от касатора довод за липса на материална компетентност на органите, издали РА. Със ЗВР № 1300441 от 26.02.2013 г., издадена от началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас /прил. на л. 26 - л. 27 от делото/ е възложено извършването на ревизия на Боян Антонов Катрев с ЕТ "Боян Катрев - Бома", като обхватът на ревизията е за установяване на задължения по периоди: 1. данък по чл. 42/49 от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г.; 2. данък върху добавената стойност за периода от 1.02.2008 г. до 31.01.2013 г.; 3. данък по чл. 194 - 204 от ЗКПО за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2011 г. ЗВР е връчена на лицето на 7.03.2013 г. Със ЗВР № 1301184 от 22.05.2013 г., издаден от началник сектор дирекция "Контрол" при ТД на НАП Бургас /прил. на л. 32 - л. 33 от делото/ не е извършена промяна на предметния обхват на ревизията, а само е удължен периода й - за задълженията по чл. 42/49 от ЗДДФЛ - от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г.; за ДДС - за периода от 1.02.2008 г. до 31.01.2013 г.; за данък по чл. 194 - 204 от ЗКПО за периода от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. С втората ЗВР срокът на ревизията е удължен до 7.06.2013 г., като същата е връчена на РЛ на 30.05.2013 г. Видно от констативната и разпоредителната част на РА се установява, че на Боян Антонов Катрев с ЕТ "Боян Катрев - Бома" са установени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. за доходи от други източници по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, както следва: за 2007 г. в размер на 13 478,27 лева ведно с лихви за забава в размер на 7 939,17 лева, за 2008 г. в размер на 1 629,20 лева ведно с лихви за забава в размер на 750,11 лева и за 2010 г. в размер на 2173,09 лева ведно с лихви за забава в размер на 431,64 лева. Нито с първата, нито с втората ЗВР в обхвата на ревизията са включени задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ, като във връзка с приложимия ЗДДФЛ ревизиращите са възложили ревизия на Боян Катрев само с оглед дължим данък за доходи от трудови правоотношения /авансов по чл. 42 и годишен по чл. 49 от ЗДДФЛ/ за периодите 1.01.2007 г. - 31.12.2012 г. Следователно, ревизията е възложена за установяване на задължения за данъци върху доходите от трудови правоотношения, а не и за установяване на задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. До този извод се достига и от анализа на съдържанието на двата броя уведомления по чл. 124, ал. 1 от ДОПК с изх. № 8939 от 18.05.2013 г. и № 9917 от 30.05.2013 г. /приложени на л. 141 - л. 144 от делото/. С тях лицето е уведомено за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, като основите за облагане с корпоративен данък и ДДС за посочените изчерпателно периоди ще бъдат определени по реда на чл. 122 от ДОПК. Т. е. липсва уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК до РЛ за обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, които да обуславят провеждане на ревизия по чл. 122 и определяне на ДО по този ред за задължения по чл. 48 от ЗДДФЛ. Съобразно горното, първоинстанционният съд е нарушил императивната разпоредба на чл. 160, ал. 2 от ДОПК и неправилно е достигнал до извода, че РА е действителен акт като издаден от материалнокомпетентни органи. Съгласно чл. 113 от ДОПК един от задължителните реквизити на ЗВР е посочване на видовете ревизирани задължения за данъци и /и задължителни осигурителни вноски. Т. е. това е предметният обхват на ревизията, който определя правомощията на данъчните органи да извършват съвкупността от процесуални действия по чл. 110, ал. 2 от ДОПК по установяване на задължения за данъци и/ или ЗОВ по смисъла на чл. 108 от ДОПК. Съответно, при липса на надлежно възлагане на ревизия по отношение на конкретен вид данъчно задължение, за органите по приходи по чл. 118, ал. 2 от ДОПК във връзка с чл. 119, ал. 2 от ДОПК не е налице материална компетентност да установят този вид данъчни задължения по отношение на ревизирания субект. В процесния случай, след като с РА спрямо Боян Катрев с ЕТ "Боян Катрев - Бома" е определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. ведно с лихви за забава, без този вид задължение да е включен в обхвата на ревизията със ЗВР по чл. 113, ал. 1, т. 5 от ДОПК, то това обуславя нищожност на РА. В този смисъл Решение № 1011 от 27.01.2014 г. по адм. дело № 5617/2013 г. по описа на Върховен административен съд, I отделение. По тези съображения, касационната жалба се явява основателна и обжалваният съдебен акт се явява неправилен, като вместо него следва да се постанови друго решение, с което се прогласи нищожността на РА относно задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2010 г. ведно с лихвите за забава, определени по отношение на Боян Катрев с ЕТ "Боян Катрев - Бома". С оглед изхода на спора, в полза на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 4125 лева за двете съдебни инстанции, представляващи заплатени държавни такси /общо 75 лева/, възнаграждение за вещо лице /400 лева/ и уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за всяка инстанция /общо 3 400 лева/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение