Определение № 533 от 04.10.2018 г. на ВКС по т. д. № 2255/2018 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. Й. Б. срещу определение №679 от 26.02.2018 г. по т.д.№6034/2017 г. на САС. С определението в обжалваната част е оставена без уважение частната жалба на А. Й. Б. срещу определение №4917 от 08.08.2017 г. по т.д.№6292/2013 г. на СГС в частта, с която е оставено без разглеждане възражението му срещу първата частична сметка за разпределение от масата на несъстоятелността на „ПФК ЦСКА” АД /н/, обявена в ТР на 22.06.2017 г., поради липса на правен интерес. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3 от ГПК се преповтарят доводите за неправилност на определението, излагат се съображения за противоречие на определението с постановени актове на ВКС и се поддържа, че определението е очевидно неправилно. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че установената в чл.728 от ТЗ легитимация за възразяване срещу сметката за разпределение, не изключва общото изискване за наличие на интерес от исканото съдебно постановление /изменение или отказ да се одобри сметката/. Посочил е, че такъв интерес е налице само когато при удовлетворяване на възражението изменената, респ. новата сметка би довела до по-голяма степен на удовлетворяване на възразилия кредитор, тъй като да се приеме обратното би означавало да се признае на възразяващия кредитор, в отклонение от общото правило на чл.26, ал.2 от ГПК, вр. чл.621 от ТЗ, възможността да търси защита на вземанията на други кредитори, дори и когато същите не са възразили срещу сметката, считайки, че същата отговаря на признатите им права и интереси. В този смисъл и тъй като в случая евентуален отказ да се одобри сметката не би довел до удовлетворяване на кредитора в по-пълна степен, доколкото за същия е предвидено цялостно удовлетворяване, въззивният съд е достигнал до извод, че за частния жалбоподател не е налице интерес от подаването на възражение по чл.728 от ТЗ. Настоящият състав намира, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. На първо място, в случая не е формулиран материално или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на въззивния съд /съдържащите се в изложението съображения за неправилност и противоречие на решението с практика на ВКС не съставляват конкретен въпрос на материалното и/или процесуалното право/, а съгласно дадените в т.1 на ТР №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол, без касаторът да е посочил общото основание за селектиране на касационните жалби - правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като ВКС не е длъжен и не може да извежда този въпрос от твърденията на жалбоподателя, както и от сочените от него факти и обстоятелства в частната касационна жалба. От друга страна при постановяване на обжалваното определение, не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, поради което не се установява и твърдяната очевидна неправилност на въззивното определение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,