Определение № 287 от 15.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2019 г.

Образувано е по молба на Н. М. В. за отмяна на влязло в сила решение № 204/ 05.10.2018 г. по гр.д № 3342/2017 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което е отменено изцяло въззивно решение № 2876/ 26.04.2017 г. по гр.д. № 10951/2016 г. по описа на Софийски градски съд и е отхвърлен предявения от молителя против В. М. С. иск за сумата 22 293,10 лв., представляваща половината от изтеглените от нея без основание от банковите сметки на М. Н. В. пари,със законната лихва върху тази сума от 2.12.2013 г. и разноски по делото.Молителят е заявил искането си за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК като навежда доводи, че въпросът за приложимостта на завещанието, е разрешен по противоречив начин с влязло в сила решение № 11/ 27.02.2017 г., постановено по гр.д № 2543/2016 г. по описа на ВКС,ІІ г.о. между същите страни. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор от ответната страна по молбата за отмяна – В. М. С.. Поддържа се становище за неоснователност на подадената молба за отмяна,тъй като не е налице обективен идентитет между двете дела. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира, че молбата за отмяна е допустима. Същата има допустим предмет – влязло в сила решение на Върховния касационен съд при условията на чл. 296, т. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 ГПК с оглед датата на постановяване на необжалваемото решение и съдържа обосновани твърдения за наличие на основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което следва да се допусне до разглеждане по същество. Съдът ще се произнесе по основателността на искането за отмяна с решението. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,