Решение № 1410 от 10.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4578/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" (ДА 3ДРВВЗ) против решение № 107/06.01.2025г. по адм. дело № 1216/2023 г. на Административен съд Пловдив, с което по оспорване на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД е отменено Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-114 от 25.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-235/28.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Касаторът счита, че решение на СЕС от 30.04.2024 год. не касае оператор като „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, тъй като същото осъществява дейност като внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, с които търгува и от които има задължение да създаде ЗИС. Прави искане съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди разпореждането за създаване на ЗИС издадено от заместник председателя на ДА ДРВВЗ. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 12, ал. 4 от Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗЗНН), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, изразяващи се в необсъждане на възраженията по приетата съдебно-техническа експертиза и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Предявена е и частна жалба от председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" против определение №2100 от 05.03.2025г., постановено от административния съд по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и чл.176а от АПК, в частта на разноските. Ответникът „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД чрез адвокат адв.И. Кемалов в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържа отговора по касационната жалба и претендира разноски, за което представя списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на разглеждане в производството пред Административен съд Пловдив е Разпореждане на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ за определяне на „Инса Ойл“ ЕООД нива на запаси за извънредни ситуации за периода 01.07.2023г.-30.06.2024г. по видове, съгл. чл.2 ал.1 ЗЗНН: нефт – 14 010,017 тона; автомобилни бензини – 1 047,356 тона; газьоли – 36 409,873 тона; гориво за дизелови двигатели – 22 752,787 тона; разпоредено е на търговското дружество да приведе нивото си на запаси за извънредни ситуации в съответствие с определеното по т.1, като създаде до 01 юли 2023г. количествата при спазване условията на чл.30 ал.1 ЗЗНН; разпоредено е търговското дружество да поддържа създадените от него нива на запаси за извънредни ситуации по т.1 за срок до 30.06.2024г.; разпоредено е да създаде, съхранява и обновява със свои средства и за своя сметка запасите за извънредни ситуации по т.1, както и решението за поправка на ОФГ, освен поправките относно датите на цитираната в разпореждането докладна записка, разпоредените нива на запаси са променени, както следва: нефт – 14 015,008 тона; автомобилни бензини – 1 047,729 тона; газьоли – 36 422,844 тона; гориво за дизелови двигатели – 22 760,893 тона; Разпореждането е издадено на основание чл.7, ал.1, т.8, чл.8, ал.2, т.3 и ал.5, чл.12 и чл.23 от ЗЗНН. В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че е предоставена информация по реда на чл. 4, ал. 2 и ал. 3, ал. 5, т. 2 б. "а" – 4 634 842,029 тона, подбуква „бб“ – 0,071/средно производство на нефта, представляващо използваната стойност за намаляване на сумата от нетния внос на суров нефт, газов кондензат и суровини за нефтените рафинерии/; б.“в“ – 4 062 978 тона/ изчисленото потребление по видове нефтопродукти в равностойност на нефт за предходната година, като сума от агрегирания показател „брутни вътрешни доставки“, определен в глава 3.2.2.11 от приложение В към Регламент /ЕО/ № 1099/2008; докладна записка № 2492/21.04.2023; изчисления по Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт /Методиката/, утвърдена със Заповед № РД-10-214/04.08.2020г. Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и ДА ДРВВЗ за периода 01.07.2023г. – 30.06.2024г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 ЗЗНН, утвърдено от Председателя на ДА ДРВВЗ. С процесното решение № 107/06.01.2025г. по адм. дело № 1216/2023 г., Административен съд Пловдив е отменил Разпореждане за създаване на запаси за извънредни ситуации № Р-12-114 от 25.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ и Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № РД-10-235/28.04.2023г. на ВР.И.Д. Председателя на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“. Приел е, че същото е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, с посочване на фактическите и правни основания за издаването му. За изясняване на правния спор съдът е допуснал и изслушал съдебно-икономическа експертиза. Според заключението на вещото лице равностойността в нефт на годишния нетен внос и ВОП на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от регламент /ЕО/ № 1099/2008 и тежките горива е 4 810 439 тона. Среднодневният нетен внос и ВОП, изчислен при 365 дни в годината е в размер на 13 179,285 тона. Посочено е, че нетният внос и потреблението се изчисляват от НСИ на база общовалиден за ЕС макет, утвърден от Евростат и е цитирана нормата на чл.4 ал.5 т.2 ЗЗНН. Изчислението е основано на стъпки 1-5 от данните на НСИ, описани подробно на стр.2 и 3 от заключението. Равностойността на годишно потребление по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г. за територията на РБ, се изчислява на 4 064 978тона. Среднодневното потребление по видове нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г. за територията на РБ, изчислено при 365 дни в годината, е в размер на 11 131 тона. Среднодневният нетен внос и ВОП на нефтопродукти, според вещото лице, е 13 179,285 тона. Среднодневното потребление на нефтопродукти е 10 122,373 тона. Общото количество на ЗИС въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП на нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН за 2022г., според експерта е 1 186 135,65 тона, а въз основа на 61 среднодневно потребление на територията на страната е 679 018,267 тона. Прието е, че изчисленията на вещото лице съвпадат с тези на ДРВВЗ. За периода 01.07.2023г. – 30.06.2024г., ЗИС са определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на територията на страната, тъй като по предоставената информация от НСИ е установено, че по-голямата от двете величини е общото количество ЗИС, изчислени въз основа на 90 дни среднодневен нетен внос и ВОП. Изчисленията са направени по Методика за определяне на нивата на ЗИС от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт. Дружеството е подало справка-декларация и безспорен факт е, че е осъществявало през 2022г. внос и ВОП на продукти, посочени в глава 3.4 от Приложение А към Регламент /ЕО/ № 1099/2008г. Следователно, дружеството отговаря на изискванията, които законът поставя за придобиване на качеството задължено лице по см. на §1 т.11 Д. ЗЗНН. Според първоинстанционния съд пазарната стойност на нивата нефтопродуктите определени на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД като запас за извънредни ситуации съгласно разпореждането към 25.04.2023г., са правилно изчислени в съответствие с чл.23,ал.2 от ЗЗНН. Пазарната стойност на нефтопродуктите, определени на задълженото лице, като запас за извънредни ситуации съгласно разпореждането, е 114 087 500,27лв. за определените ЗИС общо 74246,474 тона. Експертното заключение на база ГФО на дружеството от 2022г. приема, че финансовите ресурси не са достатъчни за формиране на определените нива на запаси и дружеството не е в състояние на поеме такъв паричен разход. При положение, че декларираната печалба от всички дейности на дружеството за 2022г., след облагане с косвени данъци е в размер на 18 901хил. лв. Пред първоинстанционния съд, експертното заключение установява, че оперативната вместимост на всички складови обеми на дружеството е 66 577,69 тона, от което следвало, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми, като недостигът от складови обеми за съхраняване на ЗИС е 7668,784 тона. Според експерта при формирането на определения ЗИС са взети предвид не реализираните количества на нефт и нефтопродукти, а нетния размер на внос и ВОП на такива. Определения ЗИС е в размер на 11,41 % спрямо нетен внос и ВОП на нефтопродукти и в размер на 8,43% спрямо реализираните от дружеството нефтопродукти през 2022г. Според вещото лице процентът на нетна печалба, който е 1% е 11 пъти по-малък от процента на определените нива на запас. По делото е установено, че за 2022г. задълженото лице е реализирало 881009,148 тона нефтопродукти и определеният ЗИС е в размер на 8,43% спрямо реализираните нефтопродукти. А спрямо нетния внос и ВОП, определеното количество ЗИС представлява 11,41%. Прието е от първоинстанционния съд, че финансовите средства от реализацията не следва многократно да надвишават разходите за закупуване на ЗИС. В приетото по делото заключение на СИЕ по въпрос 9 е посочено, че за закупуването на определение размер ЗИС на дружеството ще е необходим първоначален финансов ресурс от в размер на 114087500лева., като в тях не са включени разходи за персонал, логистика и други съпътстващи разходи. Според отчета за финансовото състояние на дружеството, то разполага със собствени оборотни парични средства в размер на 5718000лв., а според справка за свободни за усвояване кредити отпуснати на Инса Ойл ЕООД, сумата на допълнително възможния за привличане финансов ресурс е в размер на 5579486лв. Наличните финансови ресурси на дружеството, както и тези за привличане са в общ размер на 11297 000лв. Категорични са констатациите на експерта, че дружеството не може да поеме такъв паричен разход. Като се имат предвид необходимите разходи, които дружеството следва да направи за обезпечаване съхранението на определените нива на ЗИС, констатациите на експерта са, че дружеството следва да заплаща по 1416818,76 лв. месечно за съхранение на 100% от определените му нива на запаси, или за една година сумата е в размер на 17001825,14лв., а при вариант за наемане само на лицензирам обем от съответния външен съхранител и влагане от „Инса Ойл“ ЕООД на собствено горива, сумата възлиза на 5 345 746,08лв. дължим годишен наем. Въз основа на събраните по делото доказателства и неоспорената по делото СИЕ, съдът е мотивирал правен извод за прекомерност на вменените задължения и за неизпълнимост на същите въз основа на всички установени данни относно пазарната стойност на нефтопродуктите, нетния оборотен капитал на задълженото лице, средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба, вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество. Като краен извод е възприета обективно невъзможно изпълнение на разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове, а изпратените 11 броя запитвания до други складове, според съда установили липса на достатъчно свободни вместимости при останалите собственици на регистрирани складове в страната по см. на чл.18 ал.1 т.1 ЗЗНН. Изследвайки спазване на принципа за съразмерност, съдът съобразил и мотивите по т.89 от Решение на СЕС от 30.04.2024г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22, приемащи необходимостта да се отчитат финансовите последици от задълженията за запасите спрямо размера оборота, реализиран от съответните икономически оператори в рамките на дейността им и необходимост от да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. Основавайки се на съображение 11 от Директива 2009/119, съдът приел, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, което е признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. Правният извод за отмяна е обоснован на липсата на извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите, експертното заключение установило недостатъчни наличните финансови средства на дружеството за закупуване на горивата, необходими за формиране на определения запас за извънредни ситуации, като нетния оборотен капитал на дружеството не бил достатъчен за изпълнение на разпореждането. Мотивите на съда са основани на експертизата, според която печалбата, реализирана за 2022г. от дружеството е с 11 пъти по-малка от необходимите за формиране на ЗИС средства, оперативната вместимост на всички складови обеми на задълженото дружество е по-малка от необходимата за заемане на определените количества. Според съда, количествата нива на ЗИС са определени по законови критерии, но налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск, като е налице признак за непропорционален характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение и липсва компенсаторен механизъм. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Настоящата съдебна инстанция споделя правния извод на първоинстационния съд за липса на отменително основание поради немотивиране на процесния административен акт. В оспореното разпореждане са посочени фактическите и правните основания за издаването му, а в постоянната практика на съдилищата трайно се приема, че мотивите към акта могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ от административната преписка. В конкретния случай в обжалваното разпореждане е налице позоваване на Докладна записка от 21.04.2023г., както и на Общо разпореждане за създаване на нивата на запасите за извънредни ситуации за задължените лица и Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” за периода 01.07.2023г. – 30.06.2024г., определени въз основа на среднодневния нетен внос и ВОП на нефт и нефтопродукти, съгласно чл.12 ЗЗНН, утвърдено от Председателя на ДА ДРВВЗ. За да бъде едно лице определено като задължено съгласно ЗЗНН, следва да бъде доказано, че то е внесло енергийни продукти от обхвата на Приложение А, т. 3. 4 от Регламент № 1099/2008 през предходната година. Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗЗНН, всяко лице, внасяло такива продукти, е задължено да поддържа извънредни запаси, пропорционални на дела му в общия нетен внос и вътрешнообщностните пристигания в страната. Съгласно § 1, т. 11 от ДР на ЗЗНН "задължено лице" е икономически оператор, който създава, съхранява, обновява и възстановява със свои средства и за своя сметка запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти, като част от общото количество запаси за извънредни ситуации на Република България, а от своя страна "икономическа оператор" е лице, което осъществява икономическа дейност с енергийни продукти по приложение А, глава 3. 4 от Регламент (ЕО) № 1099/2008. По делото не е налице спор, че „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД е задължено лице по ЗЗНН, като вносител на различни видове горива. Първоинстанционният съд правилно е възприел като рисков фактор, определящ необходимост от значителни ресурси на дружеството да съхранява горивата определени за създаване на запаси на извънредни ситуации. На дружеството са определени ЗИС в размер на 14 015 008тона нефт, 1 047 729т. автомобилни бензини, 36 422 844 тона газьоли и 22 760 893 т. гориво за дизелови двигатели или общо количество ЗИС от 74246,474 тона, които да съхранява за срок от 01.07.2023г. до 30.06.2024г. Както правилно е приел първоинстанционният административен съд, тези количества са изчислени съобразно Методика за определяне на нивата на запаси за извънредни ситуации от нефт и нефтопродукти по чл.2 ал.1 ЗЗНН и нефтопродукти въз основа на нетния внос и ВОП на територията на страната на енергийните продукти по приложение А, глава 3.4 от Регламент /ЕО/ № 1099/2008 и на тежките горива, в равностойност на нефт /Методиката/, утвърдена със Заповед № РД-10-214/04.08.2020г. Касационната инстанция намира за правилни правните изводи на съда за възможността на дружеството – жалбоподател да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз по реда на чл. 18 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗЗНН. В хода на първоинстанционното производство се доказва с правни средства, че за изпълнение на това задължения за дружеството и необходим по-голям ресурс от време по организиране и изисква по-големи разходи по заплащането на тези услуги. Нормата на чл. 3 ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове. Приетото в мотивите на първоинстанционното решение, че подобни разходи ще възпрепятстват сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива и ще създадат евентуална невъзможност за изпълнение на сключени договори, почива на сериозен анализ на приложени по делото доказателства и изслушаната СИЕ. Разпоредбата на чл. 18 ал. 1 т. 2 и т. 3 ЗЗНН дава възможност на задължените лица да делегират създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите от друга държава-членка на Европейския съюз. Установява се от експертното заключение, че оперативната вместимост на всички складови обеми на дружеството е 66 577,69 тона, от което следва, че за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми, като недостигът от складови обеми за съхраняване на ЗИС е 7668,784 тона. Следователно липсата на склад на дружеството с необходимата вместимост за ЗИС, не оправдава бездействието на дружеството за намиране на други складове с подобна цел, в които успешно да съхрани определените му с разпореждането количество нефтени продукти. По делото е изследвана възможността да се използват свободни обеми на дружества извън територията на страната. Установено е посредством представените писмени доказателства отсъствие на налична свободна вместимост и при външни субекти по см. на чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЗНН. Относно възможността по чл.18, ал.1, т.1 от ЗЗНН се установява, че при делегиране чрез договор създаването и съхраняването на 100% от определените му нива на ЗИЗ на съхранители в страната, притежаващи складове, регистрирани по чл.38 ЗЗНН, дружеството или ще следва да заплати за една година 17001825,14лв. наем, при наемане на лицензиран обем и гориво от съответния външен съхранител, или при наемане само на лицензиран обем от съответен външен съхранител и влагане от жалбоподателя на собствено гориво с посочване на размер на лихвата и други разходи, дължими при ползване на банков кредит за осигуряване на средства за закупуване на горивото, определено като ЗИС, следва за 1 година да заплати – 5 345 746,08лв. Според експертното заключение, за дружеството жалбоподател ще са необходими 114 087 500 заемни средства за закупуване на определените му нива на запази. При използването на заемен капитал, общо невъзстановими разходи за наем на обем плюс лихви и такси, ще са в приблизителен размер от 11 221 252,33лв. Съдът е обосновал правения си извод на констатациите от заключението на експерта. Предвид установеното, че пазарната стойност на нефтопродуктите, определени на задълженото лице, като запас за извънредни ситуации по разпореждането, е 114087500,27., то според ГФО на дружеството от 2022г. финансовите ресурси не са достатъчни за формиране на определените нива на запаси и дружеството не е в състояние на поеме такъв паричен разход. Взето е предвид, че декларираната печалба от всички дейности на дружеството за 2022г., след облагане с КД е в размер на 18 901хил. лв., при което дружеството не е в състояние да поеме такъв паричен разход – финансовите му ресурси не са достатъчни за формиране на определените нива на ЗИС, нетният оборотен капитал на дружеството по Отчета за финансовото състояние към 31.12.2022 год. е в размер на 104281000 лева, тоест, към 31.12.2022 год. дружеството разполага с 104281000 лева оборотен капитал, който не е достатъчен за формиране на определените нива на ЗИС, които са на обща стойност от 114087500лв.; печалбата от всички дейности на дружеството за 2022 год. след облагане с КД е в размер на 18901000 лева; оперативната вместимост на всички складови обеми на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД е 66 577, 69 тона; действителната вместимост на резервоари, регистрирани по ЗЗНН – 24 237, 606 тона, определеният запас ЗИС е 74246,474 тона, т.е. за съхраняването на ЗИС ще се заемат 100% от наличните складови обеми, като недостиг от складови обеми за съхраняване на ЗИС е 7668,784 тона по отношение наличен оперативен обем за съхранение, а относно наличен действителен обем за съхранение – недостиг – 57673,8232 тона; през 2022 год. дружеството е реализирало общо 881009,148 тона нефтопродукти, в която реализация се включват и нефтопродукти, закупени в страната, които не могат да бъдат изолирани точно; определеният ЗИС е в размер на 11,41 % спрямо нетен внос и ВОП на нефтопродукти, а определеният ЗИС 74246,474 тона е размер на 8,43% спрямо реализираните 881009,148тона нефт и нефтопродукти от дружеството за 2022г. Първоинстанционният съд като се е позовал на събраните по делото доказателства и на нормата на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, според която „Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.; Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел", е достигнал до законосъобразен правен извод, че финансовата възможност на задълженото лице по ЗЗНН не е критерий за определяне нивата на ЗИС, но е пряко значима за обективното изпълнение на разпореждането. Обективно неизпълняемият административен акт е незаконосъобразен, тъй като от същия не могат да възникнат целените последици. Дори оспореното разпореждане да не противоречи на целта на закона и определените с него задължения да са в точно установен от закона размер и при отсъствие на правно установена за административния орган възможност, определеният размер да бъде намален – обективната му неизпълняемост води до извод за формално издаване на акта без гарантирана възможност за изпълнението му, при отчитане на спецификата на регламентираното административно производство, което дължи гарантиране осъществяването на преследваната със закона значима цел. Съдът е отговорил на възраженията на страните като обосновано е отхвърлил възражението на административния орган, че задължените лица могат от свое име и за своя сметка да делегират чрез договор създаването и съхраняването на част от определените им нива на запаси за извънредни ситуации на съхранители, притежаващи складове, регистрирани по чл. 38, ЗЗНН, след като се е позовал на установеното по делото, че дружеството е изпратило запитвания до всички собственици на регистрирани складове, относно възможността да вложи в техните складове определеното му количество запас. Видно от получените отговори нито едно от запитаните дружества не разполага с възможност да предостави исканата услуга по създаване и/или съхранение на запас за сметка на „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД, поради липса на достатъчна вместимост. Изследвана е и възможността да се използват свободни обеми на дружества извън територията на страната. Установено е посредством представените писмени доказателства отсъствие на налична свободна вместимост и при външни субекти по см. на чл. 18, ал. 1, т. 2 ЗЗНН. С оглед на така установеното в конкретния случай е била налице единствено възможност за използване само на собствените регистрирани складове, което води до частично изпълнение и до настъпването на значителни неблагоприятни последици за дружеството изразяващи се в - преустановяване на всякаква търговска дейност, което означава, че за изпълнение на разпореждането „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД ще следва да вложи около 114087500,27лв. заемни средства за закупуване на определените нива от запаси за извънредни ситуации, а общо невъзстановимите разходи изчислени от експерта за наем на обем, лихви и такси по кредити възлиза в размер на 11 221 252,33лв., за да вложи същите в складовете си и ги съхранява за период от една година. Друга последица е формиране на разходи без възможност за генериране на приходи, тъй като всички складови площи /резервоари/ ще бъдат заети със създадения запас и дружеството не би могло да складира други горива, нито да оперира на пазара. Преустановяването на дейността, поради липса на извършването й за срок от една година, само по себе си представлява значителен риск за икономическото оцеляване на дружеството, свързан със загуба на клиенти, пазарни позиции, а формиране на разходи без възможност за генериране на приходи би довело до невъзможност дружеството да обслужва получените кредити от банкови институции за финансиране на търговската дейност, предвид данните за действащи договори за кредит в две банки за кредити в евро и лева; невъзможност за изпълнение на сключени търговски договори и възникване на задължения за неустойки, с оглед рамкови договори и дължимите по тях неустойки с клиентите си. Нормата на чл. 3, ал. 4 ЗЗНН изисква след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и трудов ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което в конкретния случай би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството - производство и търговия с горива, тъй като последицата е в обхват - невъзможност за изпълнение на сключени договори, както и невъзможност за обслужване на банкови кредити; загуба на клиенти и позиции на пазара. Дори в хипотеза на финансово осигуряване на необходимите средства за създаване на определените с разпореждането нива на запаси посредством заемни средства и/или допълнителни кредити – дружеството следва да изпълни наличния си резервоарен парк само с определените количества запаси, които е длъжно да съхранява за срок от една година. Това обективно би изключило възможност за осъществяване и на търговска дейност, която би осигурила финансови средства за наемане на допълнителна складова база. Невъзможността за дейност или силното й ограничаване, представлява значителен риск за икономическото оцеляване на конкретния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение. Дружеството дори да използва всички свои собствени складове, пак не би могло да изпълни разпореждането за създаване на запаси. От представените доказателства по делото не са се установили свободни вместимости, които да покрият недостигащия на задълженото лице обем. Съгласно чл. 3, ал. 4 ЗЗНН задължените лица сами организират и финансират за своя сметка и със свои средства създаването, съхраняването, обновяването и възстановяването на определените им нива за запаси за извънредни ситуации. Очевидно след запълване на вместимостите, с които разполага задълженото лице, последното трябва да обезпечи допълнителен финансов, материално-технически и кадрови ресурс за създаването и поддръжката на нови складове, което би възпрепятствало сериозно основната дейност на дружеството. Безспорно дружеството би могло да се възползва от възможността да делегира създаването и съхраняването на част от определените му нива на запаси на икономически оператори и/или съхранители, както и на централни структури за управление на запасите на други държави-членки на Европейския съюз по реда на 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН, но съгласно констатираното финансово състояние, това не е било рентабилно. Изводът, който прави административният съд е, че се установяват обективни факти от обхвата на съображението по т. 89 от Решение на СЕС от 30.04.2024 год., което решение припокрива критериите за принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, подчертавайки обвързаност между т. 2 и т. 3 от решението и съображението по т. 89, съгласно което: "Тази юрисдикция следва да отчете и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да съпостави тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение". Съдът приема, че в конкретния случай административният орган не е извършил съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В конкретния случай макар количествата нива на ЗИС да са определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на жалбоподателя, вкл. съществено би засегнало неговото конкурентно положение. Констатацията представлява признак за непропорционалния характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение. От съществено значение е и разликата в пазарната стойност на горивата към 2023 год. и продажната им стойност след срока на действие на административния акт. В тази връзка следва, че задължението за формиране на запаса за извънредни ситуации за 2023 год. е функция на реализираните горива през предходната 2022 год., поради което задължението за формиране на запас следва да може да бъде поето само чрез влагане на част от печалбата, а в конкретния случай цялата реализирана печалба е недостатъчна да поеме разходи по задължението и дружеството ще трябва да влага допълнителни средства в значителни размери. Принципът на съразмерност по см. на чл. 6 АПК и дължимата пропорционалност по смисъла на съображенията от т. 89 на Решение на СЕС / 30.04.2024 г. изисква преценка на установените факти за всеки конкретен случай. Дължима е съпоставка между количество и стойност на задължението по разпореждането и икономическите показатели на дружеството, ведно с кредитното му състояние, което е в пряка връзка с осъществяваната дейност и конкурентно положение. Преценката изисква съпоставка между финансовия ресурс, който дружеството следва да вложи за формиране на запаса, разходите и вредите при изпълнение на разпореждането и постигнатите от него икономически показатели, свързани с реализирана печалба за предходната финансова година, наличен оборотен капитал, възможност за създаване на запаса в собствени складове или чрез възлагане на други икономически оператори. Резултатът от тази съпоставка обосновава извод за финансова тежест, която дружеството следва да понесе при изпълнение на разпореждането - създаваща значителен риск за неговото икономическо оцеляване. Наличието на такъв риск е признак за непропорционален характер на задължението. Прилагането на начините за намаляване на неблагоприятните последици от обжалваното разпореждане по реда на чл. 18, ал. 1, т. 2 и 3 ЗЗНН, предвидени в закона, е свързано със значителни разходи по заплащането на тези услуги – в случая общо невъзстановими разходи за наем на обем, лихви и такси по кредити са приблизително в размер на 11 221 252,33 лева при приет по-нисък размер на лихва /4, 35%/ и такса по кредита /0, 8%/. Ведно с това, при разликата в цените за период от 1 година, продажбата на горивата след изтичане срока на разпореждането – не може да се приеме, че представлява компенсаторен механизъм или подходящо обезщетение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, намира първоинстанционното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд Пловдив, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган обусловили издаването му. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл.168 от АПК на всички основания по чл.146 от АПК. Съдебният акт е надлежно мотивиран като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Съображенията изложени от първостепенния съд, се възприемат изцяло от касационната инстанция, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК настоящият съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Безспорно е установено по делото, че за формирането на определения запас от задълженото дружество ще се изискват финансови ресурси свръх възможностите му. Действително нито вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, нито разходите за това са обстоятелства, които са релевирани от законодателя като определящи обстоятелства при определянето на конкретните нива на запаси за извънредни ситуации, но следва да се държи сметка и за нормата на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 АПК, въвеждаща принципът за съразмерност и пропорционалност на степента на засягане на правата и законните интереси на адресата на акта спрямо защитимия обществен интерес и преследваната от закона цел. Всички установени данни относно пазарната стойност на нефтопродуктите, нетния оборотен капитал на задълженото лице, средствата, необходими за формиране на определения запас и оперативната печалба, вместимостта на съоръженията в базите на търговското дружество, водят до несъмнен извод за прекомерност на вменените задължения и за неизпълнимост на същите. Предвид определените количества запас за извънредни ситуации и общата вместимост на всички лицензирани складове на "Инса Ойл" ЕООД, регистрирани по реда на чл. 38 ЗЗНН се установи, че е обективно невъзможно изпълнение на разпореждането чрез влагане в собствени регистрирани складове. Правилно първоинстанционният съд е съобразил изложеното и мотивите по т. 89 от Решение на СЕС от 30.04.2024 г. по съединени дела С-395/22 и С-428/22. Видно от същото е, че следва да се отчитат и финансовите последици от задълженията по отношение на запасите спрямо размера на съответните икономически оператори и оборота, реализиран от тях в рамките на дейността им, както и да се съпоставят тези последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите. В това отношение и предвид съображение 11 от Директива 2009/119 обстоятелството, че налагането на задължение по отношение на запасите е свързано със значителен риск за икономическото оцеляване на съответния икономически оператор или може съществено да засегне неговото конкурентно положение, представлява признак за непропорционалния характер на задължението, освен ако то не е съпроводено с подходящо обезщетение. В случая не е извършена съпоставка на финансовите последици с наложената тежест на всички останали икономически оператори, на които са вменени задължения по отношение на запасите, но е установено, че такава не е необходима, тъй като от експертното заключение се установява, че наличните финансови средства на дружеството и тези с възможност за привличане, не са достатъчни за закупуване на горивата, необходими за формиране на определения запас за извънредни ситуации. Нетният оборотен капитал на дружеството също не е достатъчен за изпълнение на разпореждането, защото дори дружеството да разпродаде всичките си активи, получената сума като нетен оборотен капитал няма да е достатъчна за формиране на запаса за извънредни ситуации. Тоест, макар количествата нива на ЗИС да се определени по законови критерии, налагането на задължението по отношение на запасите е свързано със значителен риск. Следователно, налице е признак за непропорционален характер на задължението, тъй като то не е съпроводено с подходящо обезщетение и липсва компенсаторен механизъм. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. В настоящото съдебно производство, съдът следва да се произнесе и по частната жалба на ответника председателя на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" срещу определение №2100 от 05.03.2025г., постановено от административния съд по реда на чл.248, ал.1 от ГПК и чл.176а от АПК, в частта на определения размер на адвокатско възнаграждение. Според настоящата съдебна инстанция определението, с което е оставено без уважение възражението на административния орган относно определяне на задължение за заплащане на разноски в размер на 14 400лв. за адвокатско възнаграждение, е неправилно. Размерът на това възнаграждение следва да се определи по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, както и при преценка на фактическата и правна сложност на делото, съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22г. Действително се касае за значителен финансов интерес на дружеството, който е засегнат от административния акт, но видно от предмета на делото, този финансов интерес, не може да се приеме като материален интерес на спора по смисъла заложен в Наредбата. Поради тази причина, адвокатското възнаграждение следва да се определи по реда на чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. при неопределен материален интерес. Предвид действителната правна сложност на делото, необосновано първоинстанционният съд е уважил размер на адвокатско възнаграждение 12 пъти по-високо от определеното в приложимата правна норма. Според настоящия съд несправедливо е определен този размер. Следва да се намалят разноските определени за възнаграждение на адвокат от 14 400лв. с ДДС на 6000лв. с ДДС, при което частната жалба да се уважи в посочения размер. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация е основателно. Следва да се осъди ДА ДРВВЗ да заплати „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД разноски за касационната инстанция в размер на 2400 лева с ДДС, определен по справедливост от съда на осн. чл.8, ал.3 от Наредба №1/2004г. да възнаграждения за адвокатска работа, като взе предвид фактическата и правна сложност на спора, както и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, направено от ответника. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, изр.първо, предл първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,