Определение № 3650 от 31.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2144/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ВПД началник на група „Охранителна полиция“ на Районно управление (РУ) – Павликени при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Велико Търново срещу Определение № 546 от 03.02.2026 г. на Административен съд – Велико Търново по адм. дело № 1088/2025 г. С обжалваното определение е отменен Отказ рег. № 311р-17306/18.12.2025 г. на ВПД началник на група „Охранителна полиция“ на РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново за възобновяване на производството по издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0311-000042/19.07.2024 г. на мл. автоконтрольор в РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново. Частният жалбоподател счита определението за неправилно поради противоречие на материалния закон. Твърди, че заключението на изготвената химико-токсикологична експертиза не представлява ново обстоятелство и ново писмено доказателство, което да обоснове основателността на искането за възобновяване. Моли обжалваното определение да се отмени. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът по частната жалба – П. С. Г., чрез пълномощник в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира разноски. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е Отказ рег. № 311р-17306/18.12.2025 г. на ВПД началник на група „Охранителна полиция“ на РУ – Павликени при ОДМВР – Велико Търново за възобновяване на производството по издаването на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0311-000042/19.07.2024 г. по искане вх. № 311000-3104/09.05.2025 г. на П. С. Г.. Съгласно чл. 103, ал. 3 АПК отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV от АПК. В чл. 202, т. 1 АПК е предвидено, че по реда на този раздел се обжалва отказът да се допусне възобновяване по чл. 103, ал. 3 АПК. Съгласно чл. 200, ал. 1 АПК в едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него. В чл. 200, ал. 2 АПК е предвидено, че определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Разпоредбата на чл. 200, ал. 2 АПК изрично определя кои са лицата, имащи право да обжалват постановеното от съда определение, а именно: страните, участващи в административното производство. Съгласно чл. 27, ал. 1 АПК страни, участващи в административното производство, са заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани или организации. В процесния случай произнеслият се по искането за възобновяване административен орган не е страна в административното производство. Той е решаващ орган, поради което няма право да оспори съдебния акт, с който е отменен постановеният от него отказ да допусне възобновяване на производството. Съгласно Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. По горните съображения подадената частна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство – прекратено. Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 520 евро. От частния жалбоподател е направено възражение за прекомерност. Възражението е основателно. Спорът е с ниска правна и фактическа сложност, няма произнасяне по съществото на оспорването и не е провеждано открито съдебно заседание. След Тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 10/2019 г. съдебната практика е единна, че не е допустимо обжалването на определението по чл. 200, ал. 1 АПК от административния орган, издател на акта. В полза на ответника следва да се присъдят 400 евро. Водим от горното Върховният административен съд, седмо отделение,