Определение № 224 от 30.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1714/2018 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. Направено е искане от касатора частен съдебен изпълнител А. Б., рег. № 850, представляван от адв. М. А., за връщане на внесена по сметката на ВКС гаранция за спиране изпълнението на решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място]. С определение № 59 от 6 февруари 2018 г., постановено по ч.гр.д. № 485/2018 г., III г.о., ВКС, изпълнението на въззивното решение в съответните му части е спряно, като е прието, че молителят Б. е внесъл по сметката на ВКС обезпечение в размер на 76000,95 лева. С решение № 6 от 9 април 2019 г., настоящият съдебен състав отмени решение № 294 от 1 февруари 2018 г., постановено по в.гр.д. № 2912/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място] в обжалваната му част, с която се потвърждава решение № 2047 от 30 март 2017 г., постановено по гр.д. № 10800/2014 г. по описа на Софийския градски съд в частта му, с която частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден на основание чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД да заплати на К. И. З. сумата от 58119 лева обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.07.2017 г. до окончателното й изплащане по предявения като частичен иск за 150000 лева от общо дължимите 479000 евро, и в частта, с която частният съдебен изпълнител А. М. Б. е осъден да заплати на К. И. З. сумата от 17881,95 лева обезщетение за забавено плащане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за периода 11.07.2011 г.-11.07.2014 г., и върна делото на въззивния апелативен съд в [населено място] за ново разглеждане. Според разясненията в т. 1 от ТР № 6/2014 г., ОСГТК, спирането по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК има за цел да се избегне принудителното изпълнение на невлязлото в сила осъдително въззивно решение докато делото е висящо за разглеждане пред ВКС, когато жалбоподателят смята, че касационната му жалба е основателна. В хипотезата на чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК спирането се допуска срещу представяне на надлежно обезпечение в размер на присъдената с въззивното решение парична сума, която следва да е достатъчна за удовлетворяване на признатото с решението притезание. Съгласно чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Основанията за освобождаване на гаранцията са посочени изчерпателно чл. 282, ал. 5 ГПК, като отмяната на въззивното решение с връщане на делото за ново разглеждане на основание чл. 293 ал. 3 ГПК, не е сред тези основания. Разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК е относима към хипотезите, при които касационното производство, за целите на които е внесено обезпечението по чл. 282, ал. 2, изр. първо ГПК, приключва с влязло в сила решение за отхвърляне на иска или с определение за прекратяване на делото, и в резултат на това осъдителното въззивно решение престава да се ползва със сила на пресъдено нещо и с изпълнителна сила. Ето защо искането следва да се остави без уважение. Воден от изложеното, съставът на IV г.о., ВКС,