Определение № 2259 от 20.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4330/2022 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Н. В. Ю. за изменение за постановеното в производството по чл.288 ГПК определение № 741/18.04.2023 г. по гр.д.№ 4330/2022 г. от настоящия състав на ВКС. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Твърди се, че договореното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение е прекомерно и се иска неговото намаляване. Твърди се също така, че липсват доказателства за заплащането на договореното адвокатско възнаграждение. Договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 5200 лева. Обжалваемия интерес пред ВКС е в размер на исковата сума от 150 000 лева. За изготвянето на отговор на касационна жалба минималния размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 3 397,50 лева, определен на основание чл.7, ал.2, т.5 вр. чл.9, ал.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност и с оглед обема на осъществената от ответника по касационната жалба защита, присъденото възнаграждения следва да бъде намалено до размера на посоченото по-горе сума. В договора за правна защита и съдействие е посочено, че сумата, представляваща адвокатско възнаграждение е заплатена изцяло и в брой. Когато възнаграждението е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Това е тълкуването, дадено с т.1 на т.р.№6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, поради което доводите на молителя, че липсват доказателства за заплащането на възнаграждението, са неоснователни. Водим от горното, състав на ВКС