Определение № 11967 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10081/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. § 2 ДР на ДОПК. Образувано е по частната жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, подадена от юрк. Петрова, срещу Определение № 16151 от 05.09.2024 г., постановено по адм. д. № 1944/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ), с което е оставено без уважение искането на частния жалбоподател за изменение на Решение № 11 476/10.07.2024 г. в частта относно разноските. Поддържа се неправилност на съдебния акт, аргументирана с доводи за обема на оказаната от юрисконсулта процесуална защита. Иска се отмяната му, като на страната бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 064,21 лв. Ответникът по частната жалба, „Съни и Йоли“ ЕООД, ЕИК 201622683, представлявано от управителя Г. Кирилов, чрез адв. Алексов, в писмен отговор оспорва основателността й с довод за липса на фактическа и правна сложност на спора. Частната жалба като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване определение на административния съд съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 АПК вр. чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: За да отхвърли искането за изменение на решението в частта относно разноските, АССГ е взел предвид възражението за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, материалния интерес, липсата на фактическа или правна усложненост на спора, вида и количеството на извършената работа, както и Решение от 25 януари 2024 година на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С–438/22 г. Изложил е, че минималните размери на адвокатските възнаграждения са ориентир при определяне на възнагражденията от съда без да го обвързват. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на СЕС по дело С-438/22 "Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.". Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК), обема и качеството на осъществената процесуална защита. Последната е в корелация с конкретно предприеманите от страната, в тежест на която е установяването на факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни правни последици, процесуални действия. В разглеждания случай делото е разгледано в две открити съдебни заседания, в които са приети писмени доказателства и е разпитан 1 свидетел. Процесуален представител на частния жалбоподател е участвал във всяко от тях, изразил е и мотивирано становище по съществото на спора, съобразено със събраните в съдебното производство доказателства. Липсата на фактическа или правна усложненост на спора, ценена наред с обема и качеството на оказаната от юрисконсулта процесуална защита обуславят извод, че претендираното в първоинстанционното производство юрисконсултско възнаграждение следва да бъде редуцирано наполовина. Определеното от АССГ юрисконсултско възнаграждение от 200 лв. (една десета от размера по чл. 8, ал. 3 НМРАВ), не съответства на критериите справедливост и обоснованост. По изложените съображения Определение № 16151 от 05.09.2024 г., постановено по адм. д. № 1944/2024 г. по описа на Административен съд София-град, като неправилно следва да се отмени и да се допусне изменение на Решение № 11 476/10.07.2024 г. в частта относно разноските като се присъди в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1032 лв. Мотивиран така и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първо отделение