Определение № 531 от 19.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 862/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 248 ГПК, образувано по молба на ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД за допълване в частта за разноските на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК, като му се присъдят направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ оспорва молбата. Молбата е допустима като подадена от легитимирано лице в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и независимо от липсата на списък по чл. 80 ГПК, доколкото се иска допълване, а не изменение на определението по чл. 288 ГПК (т. 8 от ТР № 6/2012 г. на ВКС-ОСГТК). Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Независимо от своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ищеца, доказателства за извършването на такива не са представени нито с отговора на касационната жалба, нито впоследствие до постановяването на определението по чл. 288 ГПК, с което касационното обжалване не допуснато. Доказателства в тази насока (договор за правна помощ, фактура, платежно нареждане и справка за регистрация по ЗДДС) са представени с молбата по чл. 248 ГПК. Установена е последователна практика на ВКС (напр. определение № 60263/20.10.2021 г. по гр. д. № 971/2021 г. на IV г. о. и цитираното там), съгласно която при приключване на касационното производство с определение по чл. 288 ГПК, с което касационната жалба не се допуска до разглеждане по същество, доказателствата за извършването на претендираните разноски трябва да бъдат представени до деня на закритото заседание по чл. 288 ГПК, като пропускът на ответника да ангажира такива доказателства в този срок не може да бъде преодолян в производството по реда на чл. 248 ГПК. Поради това и доколкото в настоящия случай доказателствата са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, същата се явява неоснователна. С тези мотиви съдът