Определение № 535 от 22.11.2024 г. на ВКС по н. д. № 998/2024 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С протоколно определение № 1681 от 7.11.2024 г. постановено по нохд № 2359/24 г. съдията- докладчик от Окръжен съд – Пловдив прекратил производство и е повдигнал спор за подсъдност с Районен съд –Пловдив. След запознаване с приложените по делото материали, ВКС констатира, следното: В РС- Пловдив на основание чл. 382, ал. 1 от НПК Окръжна прокуратура - Пловдив е внесла предложение за сключване на споразумение с обв. Й. И. М. за извършено престъпление по чл. 212б, ал. 1, т. 3пр. 2, вр. чл. 212, ал. 5, вр. ал.1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. С разпореждане съдията- докладчик е прекратил съдебното производство и е изпратил делото в ОС- Пловдив, като е приел, че той е родово компетентен да разгледа споразумението, тъй като разпоредбата на чл. 212 б от НК е привилегирован състав на основното престъпление по чл. 212, ал. 5 от НК, а не е самостоятелно престъпление. В ОС- Пловдив е образувано нохд № 2359/24 г. като по него съдията- докладчик приел, че делото не е подсъдно на ОС, тъй като престъплението по чл. 212б от НК не е сред изрично изброените по чл. 35, ал. 2 от НПК и поради това и с оглед липсата на задължителна практика по въпроса следва да повдигне спор за подсъдност на основание чл. 44, ал. 1 от НПК пред ВКС. ВКС прецени, че компетентен да разгледа предложението за споразумение е Окръжен съд- Пловдив, а не Районен съд- Пловдив. Съображенията на ВКС за това са следните: Критерият, по който се разпределят делата между районен и окръжен съд- действащи като първа инстанция по наказателни дела е правната квалификация на съответното деяние. Престъплението по чл. 212б, ал. 1 от НК, по което е внесено предложението за споразумение не представлява състав на самостоятелно престъпление и не може да съществува независимо извън съставите на съответните престъпления по чл. 212 от НК. Престъплението по чл. 212б от НК е привилегирован състав на престъплението по чл. 212, ал. 5 от НК, в случаите, когато полученото имущество е върнато или заместено до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Последващото обстоятелство – „връщане на полученото имущество“, предполагащо смекчаване на наказателната санкция и на правната квалификация по чл. 212 б от НК не може да доведе до промяна на подсъдността, която съгласно чл. 35, ал. 2 от НК е на Окръжен съд и това ясно е разписано в закона, и не се нуждае от задължително тълкуване от ВКС, тъй като съгласно чл. 35, ал. 6 от НПК, когато наказателната отговорност се смекчава, поради последващи обстоятелства, това не се взема предвид при определяне на подсъдността. /в същия смисъл О № 92/16.02.2024 г. по н. ч. д. 121/24 г. 3 НО на ВКС и др./ Ето защо, повдигнатият между спор за подсъдност с оглед правилата на чл. 35, ал. и 2 и ал. 6 от НПК следва да се реши в полза на Окръжен съд-Пловдив. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 44, ал. 1 от НПК ВКС, трето наказателно отделение