Определение № 151 от 10.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1305/2019 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба за отмяна, вх.№150991/19.11.2018 г./инкорпорирана в гр.д.№11718/2013 г. на СГС, I-7/, подадена от Д. С. К. от [населено място], против определение №261/11.6.2018 г. по ч.гр.д.№2102/2018 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е оставена в сила разпореждане №31/09.02.2019 г. по ч.гр.д.№4830/2017 г. по описа на Върховния касационен съд, IIIг.о. С обжалваното определение е прието, че обжалваното разпореждане е правилно, тъй като е потвърден отказа на апелативния съд за предоставяне на правна помощ и същото е окончателно. В настоящият случай се иска отмяна на определение, с което е отменено определение на първоинстанционния съд, с което е потвърдено окончателно определение. В молбата за отмяна се сочи основанието по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и се моли за нейното уважаване. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложеното в молбата за отмяна намира, че същата е недопустима, с оглед приетото в т.6 от ТР №7/2014 г. от 31.7.2017 г. по тълк.д.№7/2014 г. на ВКС ОСГТК. Поради това молбата за отмяна следва да се остави без разглеждане. Водим от изложените съображения и на основание чл.278 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,