Определение № 5386 от 25.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4002/2024 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. В. Д.-Т., подадена чрез адв. А. А., срещу опр. №3284/27.06.24г. по ч.г.д.№.1577/24 на ВКС, ІV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане насрещна частна касационна жалба вх.№.11724/29.12.23г., подадена срещу опр.№.466/26.10.24 по ч.г.д.№.355/23 на АС Бургас. С частната жалба се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Искането е за отмяна на обжалваното определение и разглеждане по същество и уважаване на подадената насрещна частна касационна жалба. Ответната страна по жалбата В. И. Т., чрез адв. А. С. от АК-Сливен, взема становище за неоснователност на същата. Претендира присъждането на разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството по ч.гр.д.№1577/2024г. по описа на ВКС, ІV ГО, е било образувано по частна касационна жалба на В. И. Т., подадена чрез адв. А. Ж. С., както и по насрещна частна касационна жалба на адв. А. А., в качеството му на процесуален представител на С. В. Д. - Т., против определение № 466/26.10.2024 г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ч.гр.д. № 355/2023 г., с което като е отменено определение № 926 от 3.04.2023 г. по гр. д. № 1170/2022 г. на Окръжен съд Бургас, постановено по реда на чл.248 ГПК, ищецът В. И. Т. е осъден да заплати на адвокат А. А. от АК София, сумата от 3 907,50 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на ответницата С. В. Д.- Т. по предявения по гр.д. № 1170/2022 г. по описа на Окръжен съд Бургас, инцидентен установителен иск, в която част производството по делото е прекратено. С постановеното по делото определение № 3284/27.06.24г. предходният състав на ВКС не е допуснал касационно обжалване на определение № 466/26.10.2024 г. на Апелативен съд Бургас, постановено по ч.гр.д. № 355/2023 г., по частната касационна жалба на В. И. Т.. Със същото определение във втората му част, която е предмет на настоящото производство, е оставил без разглеждане насрещната частна касационна жалба вх. № 11724/29.12.2023 г., подадена адв. А. А., в качеството му на процесуален представител на С. В. Д.-Т.. За да обоснове извода си за недопустимост на насрещната частна касационна жалба, съставът на съда е посочил, че процесуалният закон не урежда „насрещна частна касационна жалба“, а не може да бъде разгледана и като частна касационна жалба, тъй като е просрочена – подадена е извън срока по чл.275, ал.1 ГПК – препис от обжалваното определение е връчен на страната на 23.11.2023 г., а жалбата е подадена едва на 29.12.2023 г., тоест в срока за отговор на първоначално подадената такава от насрещната страна. Настоящият състав споделя решаващите изводи на предходния състав на ВКС за недопустимост на подадената от адв. А. А., в качеството му на процесуален представител на С. В. Д. – Т., частна касационна жалба, обозначена от подателя като „насрещна“. Подадената частна жалба от адв. А. А., в качеството му на процесуален представител на С. В. Д. – Т., в срока за отговор на жалбата на В. И. Т., подадена чрез адв. А. Ж. С., не може да бъде разгледана, защото няма качеството на насрещна касационна жалба по смисъла на чл. 287 ал.2 ГПК. Насрещната касационна жалба по смисъла на чл. 287, ал.2 и ал.3 ГПК е насрещна само доколкото касае обжалваната част на въззивния съдебен акт с основната касационна жалба. С нея не може да се обжалва частта от въззивния акт, която не е обжалвана с основаната касационна жалба, тъй като същата има за цел да осигури на ответника по касация път на защита срещу онези мотиви, с които страната не е съгласна, не са изчерпани всички нейни възражения и тези за неоснователност на иска, но е нямала правния интерес на самостоятелна касационна жалба, с оглед на постановения в нейна полза правен изход на делото. Привилегията насрещната касационна жалба да се подаде в срока за отговор по основната касационна жалба е израз на разбирането на законодателя, че предмет на касационното производство може да бъде само онази част от правния спор, която е в състояние на висящност, обусловена от проявения суспензивен ефект на подадената в срок касационна жалба. В този смисъл Опр.№3209 от 24.06.24г. по гр.д.№142/2024г. на ВКС, ІV ГО, и Опр.№130 от 12.03.2014г. по ч.гр.д.№7566/2013г. на ВКС, І ГО. С оглед на изложеното и доколкото с подадената от С. В. Д. – Т. насрещна частна касационна жалба е обжалвано въззивното определение в частта, която не е в предметния обхват на частната касационна жалба на В. И. Т., подадена чрез адв. А. Ж. С., се обосновава извод, че същата няма характер на насрещна частна жалба, а има характер на самостоятелна частна касационна жалба срещу въззивното определение в негова част, различна от тази, предмет на вече подадената частна касационна жалба. Частната жалба обаче е подадена след изтичане на преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК. Предвид изложеното, определение №3284/27.06.24г., постановено по ч.г.д.№.1577/24 на ВКС, ІV ГО, в частта, с която е оставена без разглеждане насрещна частна касационна жалба вх.№.11724/29.12.23г., подадена срещу опр.№.466/26.10.24 по ч.г.д.№.355/23 на АС Бургас, като правилно следва да бъде потвърдено. Производството по чл. 248 ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. Затова и настоящата инстанция не присъжда разноски. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІI г.о.,

ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА СЪДИЯТА ДОКЛАДЧИК ДАНИЕЛА СТОЯНОВА Считам, че определението в обжалваната му част е правилно като краен резултат, но не споделям решаващите съображения на предходния състав на ВКС и на мнозинството от настоящия съдебен състав за недопустимост на подадената насрещна частна касационна жалба. Намирам, че същата е допустима съгласно чл. 278, ал. 4, във вр. с чл. 263, ал. 2 ГПК. Съобразявайки посочените правни норми, както и това, че спорът за разноските в производството е спор за материалноправно вземане / ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС, докладчик съдия Б. П./ не може да се възприеме изводът на предходния съдебен състав, че процесуалният закон не урежда насрещна частна касационна жалба. Налице е и правен интерес, доколкото страната твърди, че въззивният съд неправилно е изчислил размера на разноските, които й присъжда, и видно от мотивите на акта не е удовлетворил в цялост искането й, след като при определяне на дължимия размер на разноските не е начислил и дължимият ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение. Подадена е и в срока за отговор по основната частна касационна жалба. Намирам също, че в случая подадената от С. В. Д. – Т. има характеристиката на насрещна частна касационна жалба. Както е посочено и в определение №4479 от 08.10.2024г. по ч.гр.д.№3152/2024г. на ІV ГО на ВКС / с което е отменено Опр.№3209 от 24.06.24г. по гр.д.№142/2024г. на ВКС, ІV ГО, на което се позовава мнозинството от настоящия състав/, съгласно установената практика на ВКС по приложение на разпоредбите на чл.263, ал.2 и ал.3 от ГПК, идентични с тези на чл.287, ал.2 и ал.3 от ГПК (ч.г.д.№422/2020г. на І г.о.; ч.г.д.№739/2014г. на І т.о.; ч.г.д.№2460/2021г. на ІV г.о.; ч.г.д.№2906/2016г., І г.о. и др.), предметът на насрещната въззивна жалба не е ограничен от законодателя в прилагането му спрямо онази част от предмета на спора, разгледан от първоинстанционния съд, въведена и като предмет на въззивното производство, чрез жалбата на насрещната страна. Разяснено е, че институтът на насрещната жалба стимулира и двете страни да не обжалват, когато решението е частично изгодно за всяка от тях, като предоставя гаранция на страната, която не е обжалвала решението, макар и непълно удовлетворена от него, че при оспорването му от противната страна, ще има възможността да го обжалва. Подаването на насрещна касационна жалба може да се извърши само при неупражнено право на касационна жалба, в срок. То е корективно право на страната, да сезира съда, с насрещна касационна жалба срещу решението в частите, които я засягат. Доколкото няма особени правила за разглеждане на частните жалби, според чл. 278, ал. 4 ГПК, се прилагат правилата за обжалване на решенията. Прието е още, че законодателят не е въвел изискване за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната жалби и липсва законово основание такова да бъде извеждано от друго процесуално правило. Съгласно чл. 287, ал. 4 ГПК разглеждането на насрещната касационна жалба, в това число и частна, е обусловено от разглеждането на първоначалната, но подобна връзка между предмета на двете жалби не е налице. Стеснителното тълкуване би нарушило принципите, уредени в чл. 6, чл.8 и чл.9 от ГПК. Недопустими ще бъдат тези насрещна касационна жалба и насрещна частна касационна жалба, които имат за предмет въззивното решение или определение в частите им, които излизат извън възможността за разширяване на процесуалната защита в рамките на редовно подадената касационна жалба или частна касационна жалба (напр: има за насрещна страна лица, които не обжалват решението/определението или спрямо които заинтересованата страна не е подала самостоятелна жалба и по отношение на тези материални права решението или определението е влязло в сила и за двете страни). В настоящия случай, С. В. Д. – Т., удовлетворена от размера на присъдените й от въззивния съд разноски, не го е обжалвала в отхвърлителната му част, защото е разполагала с възможността по чл. 287, ал. 2 ГПК. След подадена частна касационна жалба от насрещната страна, тя е упражнила своето право на насрещна частна касационна жалба в срока за отговор, като е поставила пред касационната инстанция спора за правото да получи искания размер разноски в пълен размер. При липса на въведено от законодателя изискване за идентичност в предмета на първоначалната и насрещната жалби и липса на законово основание за извеждането му от друго процесуално правило, считам, че подадената от С. В. Д. – Т. жалба има характеристиката на насрещна частна касационна жалба, която е редовна и допустима. Определението обаче е правилно като краен резултат по аргумент от чл.287, ал.4 ГПК, съгласно който насрещната касационна жалба, в това число и частната такава, не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Съдия докладчик: