Определение № 4933 от 18.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5377/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК. Образувано е по молба, подадена от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез юрк. Костадинова, с която се иска решение № 10807 от 08.11.2023 г., постановено по настоящото дело, да бъде допълнено в частта за разноските, като бъдат присъдени разноските, направени в хода съдебното производство. Твърди се, че искането на страната за присъждане на разноски по делото е направено своевременно от представлявалия я процесуален представител, като са представени доказателства за претендирания размер. Такива се дължат на основание чл. 78, ал. 4 ГПК вр. чл. 144 АПК и при прекратяване на делото. Ответникът - „Блесед-Атанас Цветков“ ЕООД, чрез адв. Цветков, изразява становище за неоснователност на молбата с правно основание чл. 248 ГПК. Сочи, че в случая административният орган с поведението си е предизвикал правния спор, поради което разноски не му се следват. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, приема, че молбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С постановеното по настоящото дело решение № 10807 от 08.11.2023 г. е обезсилено решение № 284 от 24.04.2023 г., постановено по адм. дело № 119/2023 г. по описа на Административен съд – Хасково. За да постанови посочения резултат, съдът се е позовал на постановената от административния орган отмяна на ЗПАМ в течение на съдебния процес по оспорването й пред първоинстанционния съд, поради което е формирал извод, че за жалбоподателя е отпаднал правният интерес от това оспорване. С оглед липсата на допуснато предварително изпълнение на административния акт, жалбата против него има суспензивен ефект и прилагането на ПАМ не е осъществено. Отмяната на акта на основание чл.187, ал.4 ЗДДС има същите последици като отмяната на акта по съдебен ред. В мотивите на съдебния акт е посочено, че с оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Отговорността за разноските в съдебното производство е материална последица от неговото развитие, която е уредена в процесуалния закон – АПК. Създалите се правоотношения между страните по делото по повод разрешаването на правния спор, обосновават техните права по отношение на разноските, които им се следват. В случая, независимо от изхода на делото - постановеното обезсилване на обжалваното от началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив първоинстанционно решение, в полза на касационния жалбоподател не се следват разноски. Това е така, тъй като обезсилването на съдебния акт е в резултат именно на поведението на административния орган (ответник в първоинстанционното производство), видно от мотивите, изложени в решението по настоящото дело. Налице е изключението предвидено в чл. 143, ал. 3 АПК, респ. в чл. 78, ал. 2 ГПК, което обуславя неоснователност на искането с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК. Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, Върховният административен съд, осмо отделение,