Определение № 269 от 26.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5656/2014 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 79 от 17.07.2013 г. по гр.д.№ 1550/2012 г. на Великотърновски окръжен съд, потвърдено с решение № 127 от 20.05.2014 г. по гр.д.№ 445/ 2013 г. на апелативен съд В. Т. е отхвърлен отрицателния установителен иск, предявен от [фирма] против Общината в [населено място], за приемане за установено, че общината не е собственик на ПИ с идентификатор 65766.703.10 по кадастралната карта на [населено място], с площ 12 062 кв.м.

Ищецът [фирма] е подал касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като намира за необоснован извода на съда, че дружеството не е собственик на процесния имот. Поддържа, че при предявения отрицателен установителен иск в тежест на ответника е било да установи, че общината е собственик на имота, което не е спазено от съда. Счита че в случая намира приложение §7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, както и чл.17а ЗППДОбП / отм./.

Като основание за допускане на обжалването в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК касаторът сочи следните правни въпроси:

1.Променя ли се държавната собственост с включване на имота в уставния фонд на държавна фирма, образувана по Указ № 56, или това става с преминаване в капитала на Е. след преобразуване на фирмата?

2. Става ли общинска собственост недвижим имот, който към момента на влизане в сила на закона / ЗМСМА/ е включен в уставния фонд на държавна фирма или в капитала на държавно Е.?

3. Към кой момент следва да е налице предоставянето за стопанисване и управление на имуществото, за да се приложи чл.17а ЗППДОбП / отм./?

4. Кои са елементите на придобивното основание по чл.17а ЗППДОбП /отм./ ?

Ответникът- общината в [населено място] оспорва жалбата, както и наличие на основания за допускането й до разглеждане.

За да се произнесе настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:

По делото ищецът е поддържал, че е правоприемник на ДСП „Р.” С., създадено като консервна фабрика, на която са били предоставени за стопанисване и управление имот 34 с площ 100, 949 дка и имот № 35 с площ 77,856 дка, съответно предадени на ищеца при приватизиране на предприятието през 1997г. Представени са и данни, че през 1990 г. е направено изменение на регулационния план, като с част от имот № 35 е образуван нов парцел І, отреден за бетонов възел. По кадастралната карта имота е идентичен с ПИ с идентификатор 65766.10, с площ 12 062 кв.м. и попада изцяло в чертите на бившия имот № 35. С акт от 15.06.2001 г. имотът е записан като общинска собственост, с което е обоснован правния интерес от предявяване на иска.

За да отхвърли иска въззивният съд е изложил следните съображения: 1.Доколкото има данни за предоставяне на държавно имущество за стопанисване и управление през 1970 г., то е било в полза на предприятието ДСП „Б.- Р.” С., а по делото нямало данни, че ищецът е негов правоприемник. Установено е, че ищецът е правоприемник на държавната фирма „Р.”, но нямало данни последната да е правоприемник на ДСП „Б.- Р.” С.. 2.Не са събрани доказателства какво имущество е получило [фирма] при преобразуването му от държавна фирма в еднолично търговско дружество с държавно участие. Нямало данни процесният имот да е бил включен в уставния фонд и в капитала на дружеството, тъй като не е представен баланса на ищеца за 1991 или 1992 г., когато е станало преобразуването, а балансът след 1995г. е неотносим. Има данни, че част от фирмата се е отделила през 1990г. в самостоятелно предприятие, на което също е предоставена терен от този на консервената фабрика, а впоследствие именно този терен е включен в новообразувания парцел І, който е предмет на спора. 3.Спорният имот не е бил включен в капитала на дружеството към момента на влизане в сила на ЗМСМА / т.е не е приложим §7, ал.2 от същия закон/. Няма данни какви активи е приела държавната фирма от предприятието и какви са били активите на държавната фирма при образуването на Е..

С оглед на изложеното следва да се приеме, че по формулираните от касатора правни въпроси няма основание за допускане на обжалването. Първият правен въпрос е изяснен в практиката и теорията в смисъл, че промяната в собствеността настъпва при преобразуване на държавните фирми в търговски дружества, но този въпрос няма пряко отношение за изхода на настоящото дело, по който решаващо е не в кой момент собствеността от държавна става частна, а дали това преобразуване е настъпило за конкретното имущество. Отговорът на втория въпрос се съдържа в закона- §7, ал.2 ПЗР ЗМСМА, където е посочено, че не преминава в собственост на общините имущество по ал. 1, което е включено в капитала, уставния фонд или се води по баланса на търговско дружество, фирма и предприятие с държавно имущество. При липсата на доказателства за такова включване е направен обоснования извод, че имотът е станал общинска собственост. В този смисъл е и постоянната съдебна практика, а доколкото съдът е приел, че нормата не намира приложение, то не се дължи на противоречие с практиката, а на извода, че предпоставките за приложението на нормата не са били доказани- т.е. касае се за фактически, а не за правен въпрос и се свежда до оплакване за необоснованост и нарушение на процесуалните правила при обсъждане на доказателствата по делото.

Третият и четвъртият въпроси са свързани с приложението на чл.17а ЗППДОбП / отм./. По тези въпроси в т.2г на ТР № 4/ 2014 г. на ОСГК на ВКС се прие, че за да се приложи нормата на чл.17а от ЗППДОбП / отм./ не е необходимо предоставеният за стопанисване или управление

имот да е заприходен нито в баланса на държавното предприятие към момента на преобразуването, нито в баланса на преобразуваното търговско дружество. В ТР са посочени и предпоставките / елементите от фактическия състав/ за приложение на чл.17а ЗППДОбП / отм/, както и с какви доказателства може да стане тяхното установяване.

Решението на въззивния съд е съобразено с тези разяснения, дадени в тълкувателното решение, като видно от мотивите съдът е изследвал наличието на всички визирани в нормата предпоставки, а не се е ръководил само от данните дали имуществото е заприходено в баланса на фирмата, респ.на търговското дружество. Решението е взето при обсъждане на всички относими към въпроса доказателства, а доводите за необоснованост и процесуални нарушения са такива за неправилност на решението, които не могат да се разглеждат на настоящия етап от производството.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и затова и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение