Определение № 408 от 15.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 165/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. Стоянов от гр. София, [жк], [адрес] срещу Определение № 10154 от 20.11.2023 г. на Административен съд София-град, по административно дело № 9781/2023 г. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане жалбата на И. Стоянов срещу решение от 05.08.2010 г. на Патентно ведомство (ПВ), с което е прекратено производството по заявка №110127 със заявител И. Стоянов на основание чл. 46а от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели и е прекратил производството по съдебно дело. Частният жалбоподател, счита обжалваното определение за неправилно, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, материалния закон и необоснованост. Сочи, че съдът неправилно е определил предмета на спора като изрично посочва, че той не оспорва решението решение от 05.08.2010 г. на Патентно ведомство (ПВ), с което е прекратено производството по заявка №110127, а счита ПВ е следвало да предложи друг представител по индустриална собственост и да завърши процедурата, а не да я прекратява, което представлява незаконосъобразно бездействие на ПВ. Допълнително сочи, че съдът не се произнесъл по другото искане - ПВ да бъде осъдено да възстанови на жалбоподателя сумата от 180 лв., платена на ПВ по две конкретно посочени квитанции. Моли съда да отмени обжалваното определение, а делото върнато за продължаване на производството. Частният жалбоподател се представлява от адв. Г. Гочев, Адвокатска колегия, гр. София. Ответникът по частната жалба – Патетно ведомство, не взема становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Административен съд София-град е бил сезиран с жалба от настоящия частен жалбоподател, с която се иска да бъде отменен отказът на ПВ да регистрира изобретение, предмет на заявка №110127 със заявител И. Стоянов и да се продължи производството по регистрация на изобретението. Съдът определя предмета на спора, изхождайки от описаното в обстоятелствената част на жалбата и най-вече от петитума на същата. Пръвоинстанционият съд е приел, че предмет на оспорване е решение от 05.08.2010 г. на ПВ, с което е прекратено производството по заявка №110127 със заявител И. Стоянов на основание чл. 46а от Закона за патентите и регистрацията на полезни модели. Съдът след като подробно проследява хронологията на фактите и постановените междувременно съдебни актове по оспорването на различни актове, издадени в административното производство, приема, че жалбата, с която е сезиран е недопустима на две самостоятелни основания: първо - липса на годен предмет на оспорване – чл. 159, т.1 АПК, тъй като се сочат доводи по вече прекратено административно производство, по което има влязъл в сила съдебен акт и продължаването на производството по регистрация на процесното изобретение е невъзможно и второ – ако се приеме, че жалбата е насочена към решение 28.07.2010 г. на ПВ, с което е прекратено производството получено от жалбоподателя на 05.08.2010 г., то същото е потвърдено с влязъл в сила съдебен акт – Решение № 6577/03.12.2012 г на АССГ по адм. дело № 4540/2012 г., поради което е налице основание по чл. 159, т.6 АПК за прекратяване на съдебно производство. При така установеното, съдът оставя без разглеждане жалбата като недопустима на основание чл. 159, т. 1 и 6 АПК и прекратява производството по делото. Съдът правилно е установил фактите по казуса според описаното в обстоятелствената част на жалбата, а именно че жалбоподателят е недоволен от развитието на производството по негова заявка №110127 за регистриране на изобретение. Правилно е установил, че производството по посочената заявка е прекратено с решение от 05.08.2010 г. на ПВ, което е влязло в сила. Правилен при тези фактически установявания е изводът на съда, че в жалбата не е посочена срещу годен за оспорване акт. Видно от петитума на първоначалната жалба искането до съда е „моля Ви да постановите решение, с което да отмените като неправилен и незаконосъобразен отказът на Патентно ведомство на Република България да регистрирана изобретението ми …“ и на второ място „Моля Ви, след като отмените отказът им да разпоредите да продължат производствените действия за патентоване на изобретението ми …“ и накрая се претендират разноски по делото. Отказ да се регистрира патент по заявка №110127 със заявител И. Стоянов няма, тъй като административното производство по посочената заявка е прекратено, т.е. административният орган не се е произнесъл въобще по съществото на заявката, тъй като не е имал задължение за това, поради не изпълнение на дадените указания за продължаване на производството. Правилно, предвид второто искане в петитума на жалбата, съдът приема, че жалбоподателят цели продължаване на производството по заявка №110127 и правилно съдът приема, че това е невъзможно предвид прекратеното производство с влязъл в сила административен акт. Следователно правилен и съответен на данните по делото е изводът на съда, че в жалбата не е индивидуализиран годен за обжалване акт, поради което са налице основанията на чл. 159, т.1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане като недопустима и прекратяване на производството по делото. Доколкото действително в първоначалната жалба не е направено искане за отмяна на решение 28.07.2010 г. на Експертния отдел на ПВ, с което е прекратено производството, получено от жалбоподателя на 05.08.2010 г., то излишно съдът се е произнесъл относно наличието на основанието по чл. 159,т. 6 АПК спрямо това решение, но това не може да се отрази на правилността на обжалваното определение, доколкото първият извод на съда е правилен и съответен на данните по делото и закона. Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. За пълнота в първоначалната жалба няма петитум относно връщането на такси от административното производството в размер от 180 лв, поради което правилно съдът не се е произнесъл по него. По делото не са претендирани разноски от ответника, поради което такива не следва да бъдат пресъждани. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд