Определение № 843 от 27.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 731/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК. С определение № 3737/23.11.2023 г. съставът на Върховния касационен съд е прекратил производството по настоящото дело поради неизпълнени в срок указания от касатора В. К. С. да заплати дължимата държавна такса за разглеждане на касационната й жалба, допусната до касационно обжалване с определение по реда на чл. 288 ГПК. С молба вх. № 16830/21.12.2023 г. ответникът по касационната жалба „Перла 04“ ООД е поискало допълване на определението от 23.11.2023 г. в частта за разноските, като в полза на тази страна се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение. Насрещната страна В. К. С. не е изразила становище по молбата. Съставът на Върховния касационен съд намира молбата за допустима - подадена е от легитимирана страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. За да се произнесе, съдебният състав установи следното: Ответникът по касационната жалба - „Перла 04“ ООД има право на съдебноделоводни разноски за инстанцията, на осн. чл. 78, ал. 4 ГПК. В своя краен съдебен акт съдебният състав по делото не се е произнесъл по искането за присъждане на съдебноделоводни разноски, сдържащо се в отговора на касационната жалба, а още и в молба от 10.10.2023 г. По делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който е уговорен хонорар в размер на 600 лв за процесуално представителство на „Перла 04“ по касационното дело от адв. М. Й. Г., като е определен срок, в който следва да бъде извършено плащането от доверителя - „до датата на закритото съдебно заседание на ВКС“. Липсва изявление на страната, че е извършила плащане в самия договор или друг документ, което би могло да се цени като разписка за извършения разход. На гърба на изследвания документ (договор за правна защита и съдействие) е ксерокопиран касов бон с дата 05.10.2023 г. от Еднолично адвокатско дружество – Г. за сумата от 6000 лв., като в касовия бон е вписано “процесуално представителство“. Има заверка от адвоката „Вярно“. Този касов бон не може да докаже, че плащането е извършено за процесуално представителство по настоящото дело. Липсват каквито и да са други доказателства, че страната реално е направила разход за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. Нещо повече – представения фискален бон може да бъде представян от адвоката по неограничен брой дела, като по всяко от тях се претендира, че той обективира плащане на адвокатско възнаграждение, макар обективно от самия документ да е видно, че не може да бъде направен извод за каквато и да било конкретизация на клиент и дело. Представен е списък по чл. 80 ГПК, изходящ от адв. Г., в който е посочена сумата от 600 лв. – платен адвокатски хонорар. Този списък обаче не може да докаже реалното извършване на разхода. При тези данни молбата на търговското дружеството по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлена. Както е разяснено в т. 1 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Процесуалният закон има предвид единствено случаите, при които разноските са заплатени, а съдът следва да определи отговорността на страните за поемането им. Страните по договора за правна защита могат да постигнат съгласие по всякакви, допустими от закона условия относно размера и условията за заплащане на хонорар. Тази свобода в договарянето обаче се свързва единствено с отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК. Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат само тогава, когато страната е действително заплатила възнаграждението, не е достатъчно само да е уговорено такова. Извършването на разноските трябва да бъде доказано и тежестта е за страната, която ги претендира – тя трябва да проведе пълно и главно доказване. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,