Определение № 158 от 22.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1229/2019 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Производството е образувано по подадена от И. Д. Д., чрез пълномощника Д. И. Д. частна касационна жалба срещу определение № 22/21.02.2019 г., постановено от Великотърновски апелативен съд по ч.гр.д. № 21/2019 г., с което е потвърдено определение от 29.11.2018 г. по в.гр.д.№ 754/2018 г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което е върната предходна частна касационна жалба на страната срещу постановеното по делото въззивно определение № 419/19.10.2018 г. С определение № 110 от 16.05.2019 г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, частното касационно производство по делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4, във вр. с чл. 292 ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2018 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 2/2018 г. по това тълкувателно дело е постановено на 19.05.2022 г. и е обявено на 23.06.2022 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови, съгласно чл. 230, ал. 1, във вр. с чл. 292 ГПК. Според задължителните указания, обективирани в диспозитива на горепосоченото тълкувателно решение на ОСГКТ: „Определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване”. Според мотивите към тълкувателното решение обаче даденото разрешение не се отнася до разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. 1 ГПК, защото, както е прието в ТР № 1/2013 г. на ОСГТК, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Разпорежданията, респ. определенията на окръжния съд за връщане на подадена срещу негов акт касационна жалба следователно подлежат на обжалване единствено пред ВКС, но не и пред съответния апелативен съд. Апелативният съд не разполага с правомощието да извършва преценка по правилността на подобни разпореждания или определения. Поради това и в настоящия случай следва да се приеме, че обжалваното определение подлежи на касационно обжалване и като процесуално недопустимо следва да бъде обезсилено – постановено е от Великотърновския апелативен съд извън пределите на неговата компетентност. Доколкото обаче постановеният от Окръжен съд – Велико Търново съдебен акт подлежи на обжалване пред ВКС, то настоящият състав следва да приеме за разглеждане подадената срещу определение от 29.11.2018г. частна жалба и да се произнесе по нея, извършвайки преценка по правилността на разпореждането по същество. Производството по подадената от И. Д. Д. частна жалба е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Поддържа, че постановеното от Окръжен съд – Велико Търново определение е неправилно. За да се произнесе по така подадената частна жалба, съдът взе предвид следното: На 06.11.2018г. И. Д. Д. е подал частна жалба срещу определение №419/19.10.2018г., постановено по в.ч.гр.д.№754/2018г., с което е била оставена без уважение частната му жалба с вх.№8875/25.07.2018г. и потвърдено разпореждане №1721/17.07.2018г., постановено по гр.д.№1022/2010г. на РС-Горна Оряховица, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК е върната подадената от И. Д. Д. жалба с вх.№3704/26.03.2018г. срещу определението на първоинстанционния съд, с което след одобряване на постигната между съделителите спогодба производството по гр.д.№1022/2010г. на РС-Горна Оряховица е прекратено. С определение от 12.11.2018г. Окръжен съд – Велико Търново е оставил подадената на 06.11.2018г. частна жалба без движение с указания в едноседмичен срок от получаване на съобщението да бъде представено точно и мотивирано изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, както и в какво се състои искането, като бъдат съобразени задължителните указания, дадени в ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2009г., да бъде представено пълномощно за приподписването на частната касационна жалба, както и доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15лв. Съобщението е връчено на жалбоподателя чрез неговия пълномощник Д. И. Д. на 16.11.2018г. На 23.11.2018г. е постъпило изявление от жалбоподателя, наименовано „изложение към частна касационна жалба с вх.№9874/06.11.2018г.“, съдържащо и воля да бъде упълномощена адв.С. Й. Б., която е приподписала жалбата. Посочване на въпросите, по които жалбоподателят поддържа, че е налице основание за допускане на касационното обжалване, както и на конкретно поддържано основание в това изявление не се съдържа. Същото съдържа единствено оплаквания за неправилност на обжалваното определение, цитиране на разпоредби от Закона за наследството, ГПК и Закона за медиацията, посочване на други, подавани в хода на делбеното производство молби. Допълнително е представено и изложение със сходно съдържание. Изложение на основанията за допускане на касационното обжалване обаче в тези два документа не се съдържа – не е посочен конкретен въпрос, за който да се поддържа, че е бил разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и ВС, в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, респ. да има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, въпреки дадените подробни и изчерпателни указания от въззивния съд в тази насока. Поради това следва да се приеме, че правилно Окръжен съд – Велико Търново е приел, че дадените указания за отстраняване на констатираните от него нередовности на подадената от И. Д. Д. частна касационна жалба не са изпълнени. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение