Определение № 2911 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1763/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 260297/19.04.2024г. на Р. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение № 178/07.02.2018г. по гр. д. № 8183/2017г. на Плевенския районен съд. С това решение са отхвърлени като неоснователни исковете на Д. предявени против УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД - П. с правно основание чл.344, ал.1, т. 1, т.2 и т.3 КТ за отмяна на уволнението й, извършено със заповед № 229/04.09.2017г., за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на ответника да й плати обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер 3 985, 14 лева за периода от 13.09.2017г. до 13.03.2018г. В молбата се твърди, че са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като решението, чиято отмяна се иска е основано на документи, които съдържат невярна и неточна информация, включително приетото по делото заключение на вещо лице е изготвено въз основа на представени от работодателя неистински документи, а не по ведомости. Ответникът по молбата УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД - П. не изразява становище. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО намира, че не са налице предпоставките на процесуалния закон за допускане на така подадената молба до разглеждане. Съображенията са следните: Молбата за отмяна на влязло в сила решение по чл.303 от ГПК освен посочване на конкретното основание за отмяна, трябва да съдържа и точно и мотивирано изложение на факти, попадащи в някоя от хипотезите на чл.303, т.1 до т.7 от ГПК и това е условие за нейната редовност. Според разясненията, дадени в т. 3 от ТР № 5/2012г. на ОСГТК на ВКС общото във всички предложения на чл.303, ал.1, т.2 ГПК е, че източник на неправилността на решението е извършено престъпление. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението по чл.124, ал.5 ГПК, в случаите, в които наказателно преследване е изключено, поради някоя от причините, предвидени в НПК. Това тълкуване се извежда и от нормата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК, посочваща изрично съдебния ред, като надлежен за установяване на престъпните обстоятелства и нормата на чл. 305, ал. 1, ал. 2 ГПК, която свързва срока за подаване на молбата за отмяна по чл.303, ал.1, т.2 ГПК именно със съдебното решение или с присъдата. В случая твърдения за наличието на установяване по описания ред на посочените в чл.303, ал.1, т.2 ГПК обстоятелства липсват в молбата на Р. Д.. Няма и представени доказателства, които да обосноват наличието на хипотезата на чл.303, ал.1, т.2 ГПК-липсва влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал.5 ГПК, с които да е установена неистинност на документ и на заключение на вещо лице, на които е основано влязлото в сила решение на РС-Плевен. В молбата освен твърденията за неистинност на документи, се поддържа и, че при постановяване на решението съдът не е съобразил липсата на предпоставките по чл.328, ал.1, т.2 КТ, както и че уволнението е незаконно поради нарушение от страна на работодателя УМБАЛ „Д-р Г. С.“ ЕАД-гр. П. на разпоредбите на чл.333, ал.1, т.2 и ал.4 КТ. Изложените твърдения и доводи представляват оплаквания за неправилност на решението на РС и с тях се цели преразглеждането на спора по предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, което е недопустимо в производството по чл. 303 ГПК. По изложените съображения молбата на Р. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на РС-Плевен следва да се остави без разглеждане. Така мотивиран, Върховният касационен съд