Определение № 2640 от 23.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3835/2024 г.

Производството е по чл. 248, ал.1 ГПК. Обжалвано е било решение от 24.06.2024г. по в.гр.д.№ 232/2024 г. на АС - Пловдив. С определение № 621/10.02.2025 г. настоящият състав на IV – г.о. на ВКС е допуснал касационно обжалване на обжалваното въззивно решение. С решение от 14.03.2025 г. гр.д. № 3835/2024 г., настоящият състав като е отменил решение от 24.06.2024 г. по в.гр.д. № 232/2024г. на АС – Пловдив е отхвърлил предявения от Ж. П. иск по чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България сумата над 8 000 до 15000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат от незаконно наказателно преследване, ведно със законната лихва, считано от 21.01.2023г. до окончателното изплащане. С молба вх. № 7063/15.04.2025 г. Ж. П. чрез адв. Т. Д. от АК – Пловдив, моли да бъде допълнено Решението от 14.03.2025 г. в частта му за разноските, като същите бъдат присъдени съразмерно с уважената част на иска. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – Прокуратура на Република България, чрез прокурор при Върховната касационна прокуратура е представил писмен отговор на молбата по чл. 248 ГПК, в който са изложени съображения за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК и е релевирано възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд, тричленен състав на четвърто гражданско отделение, като прецени данните по делото, намира следното: С Решението си от 14.03.2025 г. настоящия състав на IV – г.о. на Върховният касационен съд е отменил частично въззивното решение, но не е присъдил разноски за касационната инстанция. В отговора на касационната жалба ответникът в производството своевременно е обективирал искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция в размер на 2000 лв. като към отговора на касационната жалба е представен договор за правна защита и съдействие /лист 11 по делото/, в който е отразено, че сумата в размер на 2000 лв. е заплатена в брой и втори договор за правна защита и съдействие /лист 38 по делото/ в който е посочено, че сумата в размер на 1000 лв. е заплатена в брой. След преценка на обстоятелствата по делото, настоящия състав на ВКС намира, че молбата е основателна. Молбата за допълване на определението в частта за разноските е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и същата се явява процесуално допустима. Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция, тъй като съгласно чл. 81 ГПК разноски се дължат за всяка една от съдебните инстанции. На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на направените по делото разноски и в случаите, когато делото е прекратено. Разноските следва да бъдат присъдени само, когато се установи твърдението за реалното им извършване. По делото пред са представени в оригинал договори за правна защита и съдействие находящи се на листове 11 и 38 по делото от ответника по касационната жалба Ж. Д. П., от който е видно, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в общ размер от 3000 лв. Предвид направеното в отговора на молбата възражение по чл. 78, ал.5 ГПК и задължителните разяснения обективирани в т. 3 от ТД № 6/2012 г. ОСГК ТК на ВКС и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025г.), възнаграждението, заплатено от ответника на представляващия го адвокат и самото искане на молителя на обективирано в молбата по чл. 248 ГПК да бъде заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., се явява прекомерно и следва да бъде намалено. За да бъде определен размерът на дължимото адвокатското възнаграждение следва да бъде съобразено следното: Спорът, предмет на разглеждане в производството по чл. 2 ЗОДОВ в случая не се характеризира с голяма фактическа и правна сложност. В случая ответникът в производството е ангажирал процесуален представител – адвокат, който е осъществил процесуално представителство пред касационната инстанция, който е подал отговор на касационна жалба от името на Ж. П., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба като не се е явил в откритото съдебно заседание проведено на 11.03.2025 г. и не е представил писмена защита. В разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1 за адвокатските възнаграждения е предвидено, че размера на дължимото адвокатско възнаграждения при дела с материален интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв. се определя по следния начин: на 400 лв. плюс 10% за горницата над 1000 лв. материален интерес. По конкретното дело осъдителният иск на Ж. П. е уважен до размера на 8000 лв., следователно това е размерът въз основа, на който следва да бъде изчислено общото адвокатско възнаграждение, което е в размер на 1100 лв.,който размер съответства и на фактическата и правна сложност на делото. С оглед изложените съображения настоящия състав намира, че на основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство пред касационна инстанция в размер на 1100 лева, които следва да бъдат заплатени от Прокуратура на РБ. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.,